Сдружението за модерна търговия обединява водещи търговци в страната от секторите търговия с хранителни и нехранителни стоки. Членовете на сдружението имат над 21 000 служители, а инвестициите им за последните 5 години надвишават 1 млрд. евро.
Представяме на вниманието на Народното събрание, Временната комисия по бюджет и финанси и медиите, становището ни по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗИД ЗЗК), , приет на първо гласуване от Временната комисия по бюджет и финанси на 12.05.2026 г. и в пленарна зала на 13.05.2026 г.
На първо място подчертаваме, че СМТ подкрепя всички разумни мерки за подобряване на конкурентната среда и засилване доверието на потребителите. Изразяваме готовност за диалог с Народното събрание, правителството и регулаторите за намиране на балансирани решения, които да доведат до повече конкуренция и по-добро функциониране на пазарите, без намеса на държавата в определянето на цени или други търговски условия. Приемането на подобни решения трябва да се основава на внимателен анализ на проблемите и причините за тях и на диалог с всички засегнати браншове.
През последните години законодателството се измени многократно и правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция по приходите (НАП) бяха значително увеличени. Наред с други промени, България въведе Директивата за нелоялните търговски практики[1] и Директивата за правомощията на органите по конкуренцията[2], като в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) бяха предвидени ограничения за големите търговци на храни, безпрецедентно високи санкции и разширени правомощия на КЗК да извършва анализи, да прави проверки и да събира доказателства. Със Закона за въвеждане на еврото[3] бяха приети нови, извънредни правомощия на КЗК, КЗП и НАП, които позволяват проверка на цени и намеса в свободното ценообразуване на търговците за период много по-дълъг от необходимия за плавно преминаване към новата валута. Всички тези мерки продължават да са в сила и към настоящия момент. По данни на КЗП към началото на календарната 2026 г. са извършени около 4000 проверки, като при около 7% от тях има установени нарушения[4], като тази цифра обхваща всякакви търговци. Резултатът от проверките ясно показва, че търговските вериги спазват всички законови изисквания и причините за инфлационните процеси в страната следва да бъдат търсени другаде.
Към момента няма никакви обективни причини, които да налагат приемане на още регулации и нови правомощия на контролните органи по отношение на търговските вериги. Намесата на държавата в определянето на търговската политика на независими търговци е недопустима в условията на пазарна икономика и противоречи на Конституцията на страната, която гарантира свободната стопанска инициатива.
Пълен текст на становището:
[1] Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, OB, L 111/59 от 25 април 2019 г.
[2] Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар.
[3] Закон за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ. бр.70 от 20 август 2024г., посл. изм. ДВ. бр.115 от 30 декември 2025г.