Във връзка с проекта на държавния бюджет на Република България за 2026 г. изразяваме следното становище:
- Относно въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите.
Намерението на държавата да въведе задължение всички търговски обекти да използват софтуер за управление на продажбите, одобрен от НАП, поражда сериозни опасения сред представителите на големите търговски вериги. Въпреки че официално целта е повишаване на прозрачността и ограничаване на сивата икономика, мярката идва в момент на значителна нормативна и оперативна несигурност – само дни след въвеждането на еврото в България, което само по себе си изисква сериозни промени във всички оперативни и счетоводни системи.
Големите вериги разполагат със сложни, интегрирани ИТ системи, които са напълно съвместими с международните стандарти за проследимост, одит и данъчна отчетност. Налагането на изискване за използване единствено на „одобрен“ софтуер от НАП поставя под въпрос технологичната им независимост и може да изисква изцяло ново сертифициране или пренастройване на системи, които струват милиони левове. Това не само би довело до значителни допълнителни разходи, но и до риск от оперативни сривове в период, когато целият сектор ще бъде натоварен с адаптацията към новата валута.
Използваните от много от големите търговци софтуери са разработени от чуждестранни юридически лица, които нямат оторизиран представител на територията на страната. Също така използваните софтуери са разработени и се ползват единствено и само от дружествата на съответните групи, вкл. и на територията на Р. България от страна на съответното дъщерно дружество.
Основната функционалност на софтуера често е еднаква за всички дружества в даден концерн, като за всяка страна се взимат предвид специфичните законови изисквания и същите биват имплементирани във версиите, използвани от съответната държава.
Очаква се разходите за привеждане на софтуерите към нормативните изисквания да са съществени, т.е. ще е необходимо да се отделят допълнителни средства и човешки ресурси, които не са планирани за 2026 г. от дружествата ни и не е възможно да бъдат поети краткосрочно.
Не трябва да се забравя, че в същия период сме задължени да започнем с подаването Стандартен одитен файл за данъчни цели (Standard Audit File for Tax или SAF-T), което изисква отново голям технически и човешки ресурс за големите компании.
Предвид гореизложеното намираме за обосновано и резонно да не се въвежда задължение за използване само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС. Молим законовият текст да остане в сегашната си редакция (въведено е право, но не задължение).
В случай, че въпреки гореизложеното, такова задължение бъде прието, то следва да се предвиди период от минимум 12-месеца след датата на публикуване на промените в Държавен вестник, което да осигури необходимото време за подготовка.
- Относно разширяване обхвата на стоките с висок фискален риск и въвеждането на електронно проследяване на транспортните средства
Бизнесът оценява усилията на държавата да повиши събираемостта на данъците и да ограничи сивата икономика, но изразява сериозни опасения относно предвидените мерки за разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск и въвеждането на задължително електронно проследяване на транспортните средства. Подобни подходи, ако не бъдат внимателно преценени и съгласувани със засегнатите сектори, рискуват да създадат значителна административна и логистична тежест върху добросъвестните участници в пазара.
Относно разширяването на обхвата на стоките с висок фискален риск
Към момента фискалният контрол вече обхваща стотици продуктови категории. Увеличаването на техния брой без ясна икономическа обосновка и без предварителна оценка на въздействието може да доведе до забавяне на доставките, натрупване на стоки по граници и логистични бази, както и до повишаване на разходите за транспорт и складиране. За търговските вериги и дистрибуторите това означава потенциално нарушаване на веригата на доставки и увеличаване на крайните потребителски цени. Вместо механично разширяване на списъка, бизнесът настоява за прилагане на аналитичен подход – фокус върху рискови оператори и конкретни случаи на данъчни злоупотреби, а не върху цели продуктови категории.
Относно задължителното електронно проследяване на транспортните средства
Макар мярката да има за цел повишаване на прозрачността, тя поражда редица практически въпроси: как и дали е възможно бордовите устройства на транспортните фирми да бъдат свързани с НАП, как ще се защитава търговската информация за маршрути и клиенти, кой ще носи отговорност при технически проблеми, какво пречи на НАП да използва съществуващата ТОЛ система в страната за изпълнение функциите по контрол на товарите?
Позиция на бизнеса относно използването на тол системата за проследяване на превози с висок фискален риск
Контекст
В рамките на предложените мерки за засилен фискален контрол държавата предвижда въвеждане на задължение превозвачите на стоки с висок фискален риск да предават в реално време информация за движението на транспортните средства чрез мобилно приложение или бордово устройство, одобрено от НАП. Целта е да се предотвратят данъчни измами и укриване на приходи чрез фиктивни доставки.
Бизнесът подкрепя усилията за ограничаване на данъчните измами и за гарантиране на равнопоставена конкурентна среда. В същото време въвеждането на нова паралелна система за проследяване би създало значителна административна и финансова тежест за транспортния и търговския сектор.
Към момента Република България вече разполага с функционираща и технологично напреднала тол система, която следи движението на всички тежкотоварни превозни средства над 3,5 тона в реално време. Тази система:
- разполага с пълна мрежа от камери и контролни пунктове по републиканската пътна мрежа;
- събира GPS данни за местоположението на автомобилите чрез бордови устройства;
- идентифицира регистрационните номера и може да отчита момент на влизане и напускане на страната.
Вместо да се изгражда нова фискална система за проследяване на транспортите, бизнесът предлага интеграция между съществуващата тол инфраструктура и системите на НАП и Агенция „Митници“.
Това може да се постигне чрез:
- нормативна регламентация за споделяне на данни между институциите;
- допълнителна функционалност за превозни средства под 3,5 тона чрез мобилно приложение;
- ясно определени правила за защита на личните и търговските данни съгласно GDPR.
Ползи от интегрирания подход
- Избягва се дублиране на съществуваща държавна инфраструктура;
- Намаляват се разходите за бизнеса и администрацията;
- Подобрява се ефективността на фискалния контрол чрез обединяване на данните;
- Осигурява се по-добра предвидимост и прозрачност в регулаторната среда.
Заключение
Използването на вече изградения потенциал на тол системата е по-рационално, икономично и технологично устойчиво решение от изграждането на нови паралелни системи. То ще позволи на държавата да постигне същия контролен ефект при значително по-малка тежест за бизнеса и ще затвърди доверието между администрацията и икономическите оператори.
III. Относно увеличаване на осигурителната тежест
Търговските вериги на дребно са сред големите работодатели и данъкоплатци в страната. Вдигането на осигурителната тежест и на максималния осигурителен доход ще доведат до чувствително увеличаване на разходите на бизнеса за труд, което неминуемо ще се отрази на крайните цени в икономиката. Според предварителните разчети разходите за труд в модерната търговия ще нараснат с над 37 млн. лв. Напомняме, че големите търговски вериги с оборот над 800 млн. евро вече се облагат с по-високата ставка от 15% по глобалния корпоративен данък. Очакваното увеличение на разходите за труд, пред което са изправени компаниите през 2026 г., което идва в една изключително сложна икономическа среда, свързана с въвеждане на еврото в Р. България и повишената ценова чувствителност на населението, изправя търговците пред краткосрочна перспектива на допълнително свиване на без друго ниските маржове в търговията на дребно, а на следващ етап неизбежно ще внесе допълнителен инфлационен заряд в икономиката на страната.