Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените и за определяне на сравним предходен период, съгласно чл. 68н, ал. 8 от Закона за защита на потребителите (Обществена консултация № 12624 на Портала за обществени консултации)
На 17.08.2026 г. за обществено обсъждане е публикуван Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените и за определяне на сравним предходен период, съгласно чл. 68н, ал. 8 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). С предложения проект се цели създаването на подзаконова нормативна уредба съгласно чл. 68н, ал. 8, приет с последните промени в Закона за защита на потребителите, обн. ДВ, бр. 58 от 26.06.2026 г.
Сдружението за модерна търговия („СМТ”), представляващо голяма част от т.нар. сектор на „модерна търговия”, включващ търговци на дребно с хранителни и нехранителни стоки в Република България, изразява своето несъгласие с представената за обществено обсъждане „Методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените“ (наричана по-долу „Методиката“).
СМТ напълно подкрепя легитимните цели за защита на потребителите, овладяване на евентуални инфлационни процеси и повишаване на пазарната прозрачност в периода след въвеждането на единната европейска валута. Въпреки това, в представения проект се откриват икономически, финансови, счетоводни, математически и правни недостатъци, които в своята цялост подкопават стопанската инициатива и създават предпоставки за административен произвол, като същевременно не отчитат реалната динамика на търговията с бързооборотни стоки. Проектът надхвърля функциите на обикновен информационен показател и на практика прераства във фактически административен контрол върху печалбите и маржовете.
Използват се погрешни математически операции, драстично се ограничават допустимите причини за ценови промени, елиминира се каквато и да е гъвкавост в търговската политика и с необосновани административни методи се постига намеса и изкривяване на доказали ефективността си механизми на предлагане, отговарящи по най-добрия начин на потребителското търсене. Подобни опити са правени и преди, въпреки очевидното им противоречие с установени принципи на функциониране на пазарната икономика и многократно потвърждение за краен негативен ефект за потребителите.
По-долу представяме подробно становище относно слабостите на предложения акт:
- Нарушения на правото на Европейския съюз
Още при приемането на законовата нормативна уредба бяха допуснати съществени противоречия с правото на ЕС. С проекта на Методика това несъответствие се задълбочава, като актът влиза в пряко противоречие с основополагащи норми на европейското право:
1.1. Липса на задължителна нотификация пред Европейската комисия
Предложените мерки подлежат на нотификация по Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., преди да бъдат приети. Съгласно чл. 1 от Директива 2015/1535 държавите членки са задължени да нотифицират пред ЕК подобни проекти преди да ги приемат, доколкото по смисъла на чл. 1, параграф 1, буква „е“ техническите регламенти включват технически спецификации и др. изисквания или правила за услуги, които са свързани с фискални или финансови мерки, които оказват влияние върху потреблението на продукти или услуги чрез стимулиране на спазването на такива технически спецификации или други изисквания или правила за услуги. Евентуалното приемане на Методиката в противоречие с приложимата процедура би представлявало съществено процедурно нарушение на правото на ЕС, което задължава съда и органите на изпълнителната власт да откажат да прилагат акта.
1.2. Противоречие с основни принципи на правото на ЕС
Член 119, пар. 1 и 2 от ДФЕС изрично обективират принципа за отворена пазарна икономика като фундамент, в съответствие с който трябва да бъде осъществявана дейността на държавите членки и на ЕС. Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз („ХОПЕС“) гарантира свободната стопанска инициатива. При това положение всякакви опити за „замразяване“ на цени или друга форма на нормативна намеса в ценообразуването на стопанските субекти представляват недопустимо ограничаване на свободната стопанска инициатива и нарушение на основополагащия принцип за отворена пазарна икономика.
1.3. Противоречие с европейската рамка за нелоялни практики и свободно движение на стоки
Директива 2005/29/ЕО извършва пълна хармонизация на правилата за защита на потребителите от нелоялни търговски практики. Въвеждането на национално административно нарушение за необосновано увеличение извън изчерпателно хармонизирания европейски списък представлява пряк конфликт с правото на ЕС. Наред с това забраната цените да следват пазарната динамика функционира като мярка с равностоен ефект на количествено ограничение по членове 34 до 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съдът на ЕС прилага последователно чл. 34 от ДФЕС по отношение на националните правни рамки за ценова регулация. Според официалните насоки на Комисията, въпреки липсата на изрични текстове в ДФЕС относно ценовия контрол, Съдът многократно е прилагал посочената разпоредба спрямо мерки като минимални и максимални цени, замразяване на цени, минимални и максимални маржове на печалба и поддържане на препродажна цена.
1.4. Нарушаване на Регламент (ЕС) № 1308/2013
Регламент (ЕС) № 1308/2013 урежда изчерпателно допустимите механизми за държавна намеса на пазара – публична интервенция, помощ за съхранение, схеми за подпомагане. Тъй като Регламентът се базира на свободното договаряне на цените от пазарните участници, всяка национална мярка, която административно определя „правилна“, „нормална“ или „справедлива“ цена на дребно или определя лимити за маржове и оперативни разходи (OPEX/EBIT), се разглежда като неправомерна държавна намеса в пазарния механизъм на ЕС.
В дело C-557/23 (SPAR Magyarország)[1] СЕС потвърди принципа на свободно ценообразуване на земеделски продукти. На 08.07.2026 г. ЕК стартира наказателна процедура срещу Унгария (INFR(2025)2052 и 2102) за сходни тавани върху маржовете в хранителния и дрогерийния сектор. Комисията изрично подчерта, че разликата между доставната и продажната цена не е чиста печалба и че подобни мерки принуждават чуждите вериги да продават на загуба.
Посочените по-горе противоречия не могат да бъдат санирани и могат да имат значителни правни и репутационни последици за България, като:
– иницииране от ЕК на процедури по чл. 258 от ДФЕС за нарушение на правото на ЕС от страна на Република България – подчертаваме, че ЕК многократно е инициирала такива процедури относно национални мерки, касаещи търговията с хранителни стоки (напр. процедура INFR(2020)2231 срещу България; процедури INFR(2025)2052, INFR(2025)2102 и INFR(2016)4066 срещу Унгария; процедура INFR(2020)4004 срещу Словакия; процедура INFR(2016)2148 срещу Румъния);
– сезиране на СЕС по чл. 259 и чл. 260 от ДФЕС, включително за налагане на финансови санкции на Република България съгласно чл. 260, пар. 2 от ДФЕС;
– искове срещу Народното събрание от засегнати търговци за обезщетение на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС.
- Нарушения на националното законодателство
2.1. Нарушение на свободната стопанска инициатива и презумпцията за невиновност
Административното ограничение върху възможността търговецът да коригира своя търговски марж нарушава конституционните гаранции за свободна стопанска инициатива по член 19 от Конституцията на Република България. От друга страна, задължението търговецът сам да доказва икономическата обоснованост на цената си обръща доказателствената тежест и въвежда презумпция за вина, което е в безапелационен противовес с член 31 алинея 3 от Конституцията и член 48 от Хартата на основните права на ЕС.
2.2. Неправомерна подзаконова делегация и противоречие с нормативен акт от по-висока степен
Още с приемане на законовите разпоредбите на ЗЗП и предвиждането на правно основание за приемане на Методиката, бяха допуснати непреодолими противоречия с Конституцията и основни правни принципи. Съществени отношения, засягащи пряко правата и интересите на засегнатите субекти, особено в отклонение от основни правни принципи, следва да бъдат подробно, ясно и изчерпателно регламентирани от законодателния орган – Народното събрание.
Възприетото с изменението в ЗЗП законово прехвърляне на правомощия е противоправно и опасно, тъй като води до значителна правна несигурност. Предложената Методика е ярък пример именно за реализирането на тези рискове.
Това е така, на първо място защото подзаконовият акт стеснява съществено законовия критерий по член 68н от ЗЗП.
Член 68н, ал. 6, т. 6 ЗЗП дава широка дефиниция за обективни фактори, като включва в тях и „други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане“.
Чл. 68н, ал. 7 изисква контролният орган да съпостави увеличението с въздействието на факторите върху „разходите или икономическата дейност на търговеца“.
Методиката обаче изисква по чл. 13, ал. 1, т. 3 въздействието да бъде изчислено в парична стойност за същата съпоставима единица, а чл. 17, ал. 1, т. 6 признава при другите фактори само „доказаното, съществено и конкретно въздействие за единица“. По този начин понятията „условия за предлагане“ и „икономическа дейност“, използвани от закона, практически се трансформират в единичен разход.
Това създава риск подзаконовият акт да стесни фактически кръга на икономическите обстоятелства, които законът допуска. Икономически фактор може да има доказуемо и съществено отражение върху устойчивостта на предлагането, върху използването на капацитета или върху общата икономика на дейността, без ефектът му да представлява нова фактура или директно увеличение на разхода за една конкретна единица.
Предложение: Методиката изрично да предвиди, че количественото измерване на разход за единица е основен, но не изключителен способ за доказване, когато факторът засяга условията за предлагане или икономическата дейност, да се допуска друг проверим икономически модел при доказана причинна връзка, съразмерност и липса на двойно отчитане.
2.3. Презумпция за извършено нарушение
Използваме случая отново да подчертаем фундаментален недостатък на законовата нормативна уредба (чл. 68н, ал. 4 от ЗЗП), отразен и в Методиката, а именно – презумпцията за необосновано увеличение на цената, в случай че проверяваният търговец не докаже „в определения срок“ икономическата обоснованост на увеличението.
Принципното положение е, че в производствата по установяване на административни нарушения доказателствената тежест се носи от административнонаказващия орган, а не от предполагаемия нарушител. Това е нетърпима законодателна техника, която нарушава презумпцията за невиновност съгласно чл. 31, ал. 3 от КРБ.
В своята практика Конституционният съд изрично подчертава, че „в конституционната демокрация автономията на законодателя бива балансирана на основата на редица ограничения, записани в Конституцията и предназначени да защитят ценности от висш порядък, които не могат да бъдат „жертвани“ произволно от политическите мнозинства в парламента“ (Решение №13/2022 г. по к.д. №8/2022 г. на КС). Следователно, за държавата в лицето на законодателя съществува задължение да осигури правна рамка на законово ниво, която да обезпечи реализиране на административнонаказателната отговорност в съответствие с конституционните изисквания. Това задължение в случая категорично не е изпълнено.
Описаните по-горе противоречия създават допълнителни рискове и за държавата, включително от бъдещи искове за обезщетения за претърпени вреди, поради противоконституционни и незаконосъобразни нормативни актове и действия по тяхното прилагане.
2.4. Пропорционалност на режима при висок санкционен риск
Комбинацията от проверка на ниво отделен продукт/обект, значителен обем изисквани данни, кратки срокове и високи санкции изисква Методиката да минимизира риска от санкциониране за методологична разлика, техническа несъпоставимост или добросъвестно използван икономически модел.
При подобен режим принципите на обективност и съразмерност, записани в чл. 3, ал. 3 от проекта, трябва да бъдат съблюдавани чрез конкретни предпазни механизми: материалност, правила за неопределеност, право на алтернативен доказателствен модел, ясни критерии за разпределение и мотивиране на отказа да се признае представен фактор.
2.5. Системна несъгласуваност със ЗЗК и останалите ценови регулации
Новият чл. 21б ЗЗК предвижда при предприятия с монополно, господстващо или съвместно господстващо положение при преценка на прекомерно високи цени един или повече критерии: „разходи плюс“, сравнителен критерий, исторически критерий, критерий за икономическа стойност и други релевантни икономически и правни критерии. Чл. 21 в допуска като обективни икономически причини не само увеличение на производствени и логистични разходи, но и външни пазарни фактори и други доказуеми икономически обстоятелства.
Тези разпоредби не са пряко приложими към проверката по чл. 68н ЗЗП, но са важен систематичен ориентир: законодателят признава, че икономическата оценка на цена не се изчерпва с Cost-Plus.
Особено проблематично е различните паралелни режими да могат да дадат различни сигнали за една и съща цена – например цена да не е прекомерна по ЗЗК и да е в рамките на друг нормативен benchmark, но конкретното ѝ увеличение да бъде квалифицирано като необосновано единствено поради I > E. Това налага ясно разграничаване на предмета и доказателствените стандарти на отделните режими, за да се избегне правна несигурност.
- Икономически и операционни пороци
3.1. Фундаментален дефект на предвидения разходен модел поради несъответствие на модела „Cost-Plus” с пазарната реалност
Макар проектът да изключва промоционалните цени от своя обхват, той стъпва върху концептуално погрешната предпоставка, че единствено прекият доказан разход може да оправдае ценова промяна. Въвеждането на математическия модел U = I – E създава риск ценови промени, обусловени от фактори като пазарното търсене, недостига на суровини или конкурентната среда, да бъдат квалифицирани като икономически необосновани, когато въздействието на съответния фактор не може да бъде сведено до конкретна парична стойност за единица продукт. Това превръща подзаконовия акт в скрит механизъм за ценови контрол и ограничаване на възможността за адаптиране на търговския марж
Формулата U = I – E свежда икономическата обоснованост до стандартна разходна калкулация от тип Cost-Plus. В пазарната икономика цената се формира от пресечната точка на търсенето и предлагането. Фактори като дефицит на суровини, промяна в потребителското търсене, оттегляне на конкурентен доставчик или променено качество са обективни ценови индикатори, които могат да имат съществено отражение върху условията за предлагане и икономическата дейност на търговеца, без това отражение непременно да се проявява като конкретно увеличение на разхода за единица продукт. Предвиденият в Методиката механизъм не отчита подобни фактори, доколкото изисква тяхното въздействие да бъде стойностно измерено за същата съпоставима единица.
Допълнителен концептуален проблем създава изискването по чл. 11, ал. 1, т. 2 за предоставяне на „стойностна разбивка на всички елементи на P₀ и P₁“. Това изискване предполага, че крайната продажна цена може да бъде представена като сбор от индивидуално определими стойностни компоненти. Подобна предпоставка не съответства на начина, по който се формират цените в търговията на дребно, където крайната цена е резултат не само от конкретни разходни компоненти, но и от пазарни фактори, конкурентната среда, търсенето, позиционирането на продукта и управлението на рентабилността на ниво категория или продуктов портфейл. Поради това не във всички случаи съществува обективно установима „стойностна разбивка“ на крайната цена в смисъла, предполаган от Методиката.
3.2. Скрит ценови контрол и принудително поети инфлационни загуби
Условието U по-малко или равно на нула ограничава промяната в маржа спрямо базовия период. По този начин търговецът принудително е лишен от възможността да възстанови временно намален марж или да компенсира бъдещи оперативни рискове, като се налага принудително поемане на инфлационния натиск изцяло за негова сметка.
3.3. Разрушаване на портфейлното и социално ориентираното ценообразуване
Търговците на дребно често управляват цените и маржовете на ниво продуктов портфейл, продуктова категория и цялостна търговска мрежа, а не за всеки артикул като самостоятелно предприятие. Това е валидно както за големи търговски вериги, така и за обекти от традиционната търговия.
В асортимент от голям брой артикули отделни стоки функционират като генератори на трафик или базови продукти с минимален марж, докато други осигуряват по-висок принос към общите оперативни разходи. Изискването икономическата обоснованост на увеличението на цената на всеки артикул да бъде доказвана самостоятелно чрез относимите към него стойностно измерими фактори ограничава възможността за кръстосано субсидиране и може да създаде предпоставки за повишаване на цените на най-евтините масови стоки.
Методиката изисква изолиран анализ само на цената, която се е повишила, игнорирайки цялостната ценова архитектура на съответната продуктова категория или портфейл. Обичайна търговската логика е задържане или дори намаляване на цените на стоки от първа необходимост при минимален или отрицателен марж, което може да се компенсира чрез по-висок марж при други стоки. Тъй като контролният орган ще проверява повишените цени индивидуално, съществува риск дадено увеличение да бъде определено като икономически „необосновано“, без да бъде отчетено, че то е част от по-широка ценова политика, позволяваща поддържането на по-ниски цени на базови продукти. Това може да ограничи икономическата възможност на търговците да прилагат подобно кръстосано субсидиране по отношение на стоки, които са търсени от най-чувствителните към цените потребители.
3.4. Проблеми при разпределянето на индиректни разходи и отчитане на единичната икономика
При немалка част от търговците на дребно индиректните разходи за наеми, електроенергия, възнаграждения и други се управляват централизирано. Множеството допустими разпределители по чл. 15, ал. 2 от Методиката означава, че разпределеният разход за конкретен артикул зависи изцяло от избрания разпределителен критерий. Контролният орган следва задължително да приема последователно прилаганата вътрешна управленска методология на търговеца.
В Приложение 4 (Пример 5) дори се наказва търговец, който разпределя наема на централен офис (администрацията) без надежден разпределител, създаден преди проверката. Немалко търговци оперират със стотици и хиляди отделни продукта. Индиректните разходи се управляват и алокират на ниво магазин или категория, но не непременно на ниво индивидуален артикул, тъй като подобно разпределение често няма самостоятелна управленска необходимост и може да бъде икономически необосновано. Изискването да се доказва точният дял от тока на хладилната витрина или наема на централата за една конкретна кофичка кисело мляко е пълно неразбиране на концепцията за алокиране на разходите на база дейностите на предприятието.
3.5. Недопустимо регулиране на търговска надценка и марж
В чл. 3, ал. 1 от Методиката формално се предвижда, че тя не определя допустима норма на печалба или търговска надценка. Същевременно, съгл. чл. 14 от Методиката всяко увеличение над нетно доказаното нарастване на конкретни разходи се приема за „необяснена част“ (U). Това означава, че търговецът може да бъде ограничен във възможността да адаптира цената така, че да поддържа съществуващата си рентабилност при промяна в икономическата среда. Вместо това увеличението на крайната цена се признава за икономически обосновано само доколкото е покрито от конкретно доказаното стойностно въздействие на признатите по Методиката фактори.
Ценообразуването е комплексен процес, при който търговецът отчита общите разходи по дейността, необходимостта от инвестиции, разходите за персонал, логистика и множество други фактори, както и необходимостта да запази определено ниво на икономическа ефективност на предлагането. В този смисъл, ако даден продукт е реализирал определена рентабилност преди увеличението на доставната цена, икономически оправданo e последващото изменение на продажната цена да позволява запазване, а не влошаване на тази рентабилност. Предвиденият в методиката подход обаче признава единствено стойностно доказани увеличения на конкретни разходи и квалифицира всяко увеличение над тях като „необяснена част“. По този начин непряко се ограничава възможността търговецът да поддържа досегашната си норма на рентабилност, въпреки че чл. 3, ал. 1 изрично посочва, че Методиката не определя допустим размер на търговска надценка или норма на печалба. Налице е вътрешно противоречие между декларирания принцип и реалния механизъм на оценка.
Прилагането на методиката в този вид би създало риск от преустановяване на предлагането на продукти с по-ниска рентабилност или по-висока волатилност на разходите, тъй като търговецът няма да може да коригира цените си по начин, който да запази икономическата целесъобразност на тяхното предлагане. Това създава риск от ограничаване на асортимента и делистване на част от артикулите, което противоречи на интересите на потребителите и разнообразието на предлаганите продукти.
В този смисъл, в Методиката изрично следва да бъде предвидена възможност при увеличение на доставната цена, продажната цена да може да бъде коригирана до степен, необходима за запазване на установеното ниво на рентабилност, определено на ниво категория, група стоки или търговска дейност.
3.6. Сезонност, сравним период и номинална съпоставимост
Член 7, ал. 5 допуска при сезонни стоки сравнение с предходен сезон до 12 месеца назад. Самото сравнение с номинална цена от предходната година не е математически неправилно, но при значима обща инфлация, промени в заплати, енергия, данъци и други входове изисква особено внимателно определяне на E и на сходството на икономическите условия.
Затова не следва механично да се въвежда CPI индексация на P₀, тъй като общият CPI не измерва непременно разходите за конкретния продукт. По-коректно е методиката да изисква документируем анализ на релевантните секторни и разходни индекси и чувствителност на резултата, когато сравнителният период е отдалечен във времето.
3.7. Забраната за двойно отчитане не трябва да блокира различни разходи по веригата
Член 20, ал. 1 въвежда основателна забрана един и същ икономически ефект да бъде признаван два пъти. Текстът обаче следва да разграничи „един и същ ефект“ от два различни разхода, породени от един и същ външен фактор.
Например увеличение на горивата може едновременно да повиши доставната цена на производителя чрез неговия транспорт и самостоятелно да увеличи логистичните разходи на търговеца от склад до магазин. Това са различни икономически ефекти на различни нива на веригата. Признаването и на двата не е двойно отчитане, ако всеки е отделно документиран и не е включен в другия.
Предложение: В чл. 20 да се уточни, че забраната се прилага само при идентичност на стойностния ефект, а не само при идентичност на първопричината.
3.8. Необходима редакция на основния икономически тест
За да остане методиката проверима, без да редуцира икономическата обоснованост до чист Cost-Plus, основният тест следва да допуска повече от един вид доказуемо въздействие. Концептуално:
I ≤ E_C + E_V + E_M + E_S
където E_C е доказаното въздействие на разходни изменения; E_V – доказан ефект от промяна на обемите и fixed-cost absorption; E_M – доказуемо въздействие на външни пазарни фактори и условията за предлагане; E_S – други доказуеми структурни ефекти върху икономическата дейност.
Всеки компонент следва да отговаря кумулативно на изисквания за документируемост, причинна връзка, съразмерност, времева относимост и липса на двойно отчитане. Така не се създава право на произволно увеличение на цените, а се осигурява икономически пълно прилагане на законовия критерий.
- Финансово-математически и счетоводни недостатъци
4.1. Липса на праг за същественост при мащабен асортимент
При търговци, управляващи десетки хиляди артикули, формулата U = I – E се прилага без праг за същественост и без толеранс за измервателна неопределеност. Минимални абсолютни стойности на U възникват ежедневно поради различни счетоводни периодизации в ERP системите, последващи търговски отстъпки ex-post и кредитни известия. Липсата на такъв праг превръща обикновени технически и изчислителни разминавания в административни нарушения.
4.2. Конфликт между процентен марж и абсолютен разходен пренос
В търговската практика маржът се управлява като процент спрямо себестойността или крайната цена. Този подход позволява поддържането на устойчив и предвидим икономически модел, чрез който се покриват не само преките разходи за придобиване на стоките, но и значителен обем непреки разходи, свързани с осъществяването на търговската дейност. При покачване на доставната цена запазването на обичайния процентен марж генерира крайна цена, надвишаваща с размера на увеличението си абсолютната сума на увеличения разход. Изискването U да бъде по-малко или равно на нула може да доведе до свиване на процентния марж при последователно нарастване на разходите, доколкото увеличението на крайната цена се признава за икономически обосновано само до размера на признатото нетно стойностно въздействие.
Този резултат е трудно съвместим с принципа, заложен в чл. 3, ал. 1 от Методиката, съгласно който тя не определя допустим размер на търговската надценка, нормата на печалба или пределно равнище на цените. Макар формално подобни показатели да не са въведени, практическото действие на предвидения тест може да доведе до сходен ефект. Когато запазването на съществуващия процентен марж води до положителна стойност на U съответно създава риск дадено поскъпване да бъде счетено за необосновано, Методиката косвено поставя ограничения върху стопанската възможност на предприятията да поддържат своите установени икономически показатели.
Особено съществен е този ефект при продукти с нисък абсолютен марж или при категории, характеризиращи се с висока ценова динамика. При системно прилагане на подобен подход търговците биха били поставени пред необходимостта постепенно да намаляват относителната доходност на определени продуктови групи, без да е налице икономическа причина за това. Подобен резултат е в противоречие с принципа на свободната стопанска инициатива, доколкото може да постави търговците в положение системно да поемат част от нарастващите икономически рискове и разходи без възможност те да бъдат отразени по начин, който запазва икономическата устойчивост на предлагането. Последицата от това би могла да бъде ограничаване на асортимента, преустановяване на предлагането на отделни продукти или намаляване на инвестициите в определени категории стоки, с потенциално неблагоприятно отражение върху потребителския избор и разнообразието на предлагането.
Допълнителен проблем на предвидения модел е, че той не отчита влиянието на промените в обемите на продажбите върху икономическата обоснованост на цените. Значителна част от разходите на търговците са фиксирани по своя характер, включително разходите за наем, персонал, складова и логистична инфраструктура, енергия, информационни системи и административна дейност. При намаляване на продажбените обеми тези разходи се разпределят върху по-малък брой продадени единици, което води до увеличаване на разхода на единица продукт, дори когато общият размер на съответния разход остава непроменен.
В резултат на това може да възникне необходимост от корекция на продажната цена, без да е налице формално увеличение на конкретен разходен компонент в абсолютна стойност. Предвиденият в Методиката подход не урежда изрично начина, по който следва да бъде отчетен подобен ефект от промяната в обемите, и създава предпоставки за квалифициране като необосновано на увеличение, което всъщност има за цел да отрази намалените обеми и произтичащото от тях нарастване на себестойността на единица продукция. Това е особено релевантно за сезонни стоки, продукти с ограничено търсене или категории, при които потреблението е чувствително към икономическия цикъл и покупателната способност на потребителите.
По този начин Методиката не отчита обстоятелството, че икономическата ефективност на дейността може да се променя в зависимост от развитието на пазара и обемите на продажбите. Себестойността на предлагането се определя не само от стойността на използваните ресурси, но и от количеството реализирана продукция, върху която тези ресурси се разпределят.
4.3. Асиметричен ефект върху редовните цени и липса на норма за еврото
Сравнението с непосредствено предходната редовна цена P₀ превръща временно ниските цени в регулаторен капан и спира доброволните намаления на цените. За сравними периоди преди първи януари 2026 година липсва ясна норма за преобразуване на базовите цени по официалния курс 1.95583 без междинно закръгляване.
4.4. Неяснота относно базата за изчисляване на въздействието на разходните фактори
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 създава съществена неяснота относно начина за определяне на въздействието на отделните разходни фактори. Съгласно текста всяка процентна промяна на разход се умножава по действителния дял на този разход в „базовата цена или себестойност“, без да са предвидени критерии в кои случаи се използва базовата цена и в кои случаи – себестойността.
Това е особено проблематично, тъй като двете понятия имат различно съдържание и използването им като база може да доведе до съществено различни резултати. От една страна, „базовата цена“ по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 представлява крайна продажна цена с включени данъци и задължителни такси. От друга страна, себестойността представлява разходен показател и не включва редица елементи, съдържащи се в крайната продажна цена.
4.5. Непълно отчитане на fixed-cost absorption и ефекта от промяната в обемите
Особено съществен пропуск е липсата на ясен механизъм за промяна на средния разход при изменение на продадените количества. Дори при непроменен номинален размер на фиксираните разходи, спадът на обема увеличава фиксирания разход на единица:
AC(Q) = VC + FC / Q
Ако FC = 1 000 000 EUR и продажбите спаднат от 10 млн. на 8 млн. единици, фиксираният разход на единица нараства от 0,10 EUR на 0,125 EUR, без да е възникнала нова фактура или номинално увеличение на FC. Икономическият ефект е реален, проверим и пряко засяга устойчивостта на дейността.
Проектът е ориентиран към „увеличение на разход“, а не към изменение на unit economics. Това може да доведе до систематично непризнаване на ефекти от спад на търсенето, загуба на обем, промяна на продуктовия mix или по-ниско използване на капацитета.
Предложение: в чл. 17 да се включи изрична възможност за признаване на доказан ефект от изменение на обемите върху разходите за единица, когато използваната база и причинната връзка са проверими и последователни.
4.6. Закръгляване и възпроизводимост на изчисленията
Тезата, че чл. 5, ал. 1 е технически неизпълним поради IEEE 754, не следва да се поддържа. Проектът изисква изчисления без междинно закръгляване, но едновременно предвижда междинните резултати да се пазят най-малко до втория знак. Това не прави изчисленията принципно невъзможни.
Остава обаче необходимостта от техническа прецизност: методиката следва да определи единни правила за decimal precision, момент на закръгляване, treatment на данъци и конвертиране от левове към евро, така че резултатът да е възпроизводим между ERP системата на търговеца и изчисленията на контролния орган.
- Административна тежест и конструктивни предложения за изменение
5.1. Неразумни срокове при мащабни търговски мрежи и липса на ред за възражения
Първоначалният срок от 5 работни дни по чл. 10, ал. 2 е абсолютно неизпълним за търговски вериги, управляващи хиляди артикули и множество логистични канали. Изготвянето на индивидуални стойностни досиета за стотици проверявани стоки в този срок създава риска от административен паралич. Наред с това чл. 22, ал. 1 изисква обсъждане на възражения, но в Методиката липсва процесуален ред търговецът да бъде запознат с констатациите и да даде писмени възражения преди съставяне на акта.
5.2. Понятие за промоционални цени
Методиката съдържа и понятийни неточности, които могат да доведат от допълнителни ограничения в асортимента и временното предлагане на стоки на изгодни цени, което ще доведе до негативен ефект за най-чувствителните групи от потребителите.
Член 4, ал. 1, т. 2 от Методиката определя цената като „временно намалена крайна продажна цена, прилагана при предварително определен срок или при ясно определени промоционални условия.” Това понятие е силно ограничително и не отчита широк спектър промоционални активности, които се предлагат в полза на потребителите. Такава например е цената за временно включване в асортимента на даден артикул. В много случаи търговците предлагат на своите клиенти различни стоки, предлагани само в рамките на дадена промоционална кампания, например за една седмица или за един месец. Това са артикулите, които не са част от постоянния асортимент – т.нар. „in & out” артикули, които се предлагат в световен мащаб. Този подход позволява продуктът да бъде предлаган на значително по-ниска цена, отколкото ако е част от редовния асортимент на търговеца, което предполага съвсем различни калкулации. Такива временни включвания не се обозначават като намаления, но дават възможност на потребителите да се възползват от изгодни цени, приложими само до изчерпване на заявените за кампанията наличности.
Считаме, че методиката следва да отчита и други начини на промоционално предлагане, извън обикновеното намаление на цени.
Предложение: В дефиницията да се добави ново изречение второ със следното съдържание:
„Промоционална е и цената на артикули, които са включени в асортимента за срок не по-дълъг от един месец и не са били част от асортимента през последните 2 месеца. При изчисляването на периода не се отчитат вече поръчани количества, останали след приключване на кампанията.”
По същия начин чл. 7 от Методиката не отчита цялата палитра на начините на предлагане. В условията на пазарна икономика тези механизми са възприети от търговците именно защото най-добре отговарят на потребителското търсене, а не са наложени с необосновани административни методи.
Предложение: включване на нова т. 9 със следното съдържание:
„9. При стоки, които не са част от редовния асортимент, при включването им за дадена кампания с продължителност не по-дълга от един месец, не се извършва сравнение с предходно включване в асортимента, което се е осъществило преди повече от 2 месеца от настоящото включване.“
- Заключение
Методиката приравнява в прекалено голяма степен „икономическа обоснованост“ с „доказано увеличение на разхода за единица“. Това не обхваща напълно законовите понятия „условия за предлагане“ и „икономическа дейност“, нито икономиката на многопродуктовия ритейл, при която цените, обемите, общите разходи и маржовете се управляват взаимосвързано.
При запазване на сегашната конструкция съществува риск напълно рационално, конкурентно и финансово устойчиво ценово поведение да бъде квалифицирано като икономически необосновано не поради липса на обективна причина, а поради невъзможност тази причина да бъде сведена до един-единствен доказуем разход на единица продукт.
Поради това методиката следва да бъде прецизирана преди приемането ѝ, така че да запази строгата доказателствена тежест за търговеца, но да допуска всички обективни, проверими и количествено или икономически измерими фактори, признати от закона. Наред с това следва да се избегне прилагането на механизъм, който чрез начина на изчисляване на икономически обоснованото увеличение фактически води до ограничаване на възможността за запазване на установената рентабилност. Само така може едновременно да се постигне защитата на потребителите, правната предвидимост и запазването на нормалния конкурентен ценови механизъм.
[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:62023CJ0557