СМТ със становище, адресирано до премиера Росен Желязков, относно проекта за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Писмото е изпратено и до министрите на земеделието и икономиката.
Сдружението за модерна търговия („СМТ“) винаги е подкрепяло усилията и инициативите на българското правителство за подобряване на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни. За съжаление, проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни („ЗВДЗПХ”, „Законопроект“), изготвен от Министерството на земеделието и храните („МЗХ“) не постига тази цел, а напротив – подменя принципите на пазарна икономика с държавна регулация на всеки аспект от отношенията между субектите по веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Свободата на договаряне се подменя с контролирани от държавата търговски условия, които облагодетелстват производителите (продавачи) на земеделски продукти и храни и съответно ощетяват останалите участници във веригата на доставки – купувачите, преработвателите и търговците, а в крайна сметка и потребителите. На практика Законопроектът цели да определя едностранно асортимента от стоки в магазините, цените, на които продават всички субекти по веригата на доставка и лимит на промоциите на продукти към крайни клиенти.
Становището ни е, че е необходимо цялостно преосмисляне на Законопроекта поради предвидената безпрецедентна държавна намеса в търговията с храни, която ще навреди на пазара. Необходим е предварителен анализ и детайлна оценка на въздействието преди да се пристъпи към подобни драстични мерки на замяна на пазарните принципи с регулация. При всяко положение държавната намеса би довела до увеличаване на разходите за правене на бизнес и допълнителен риск при работа с български производители, което ще намали тяхната конкурентоспособност, противно на преследваните цели. На следващо място допълнителните разходи ще поставят под натиск цените на българската земеделска продукция, което може да даде тласък на инфлационни процеси в период, в който потребителите са особено чувствителни, а България е на крачка пред влизане в еврозоната. На този етап Законопроектът не адресира по никакъв начин тези рискове и дори не ги остойностява. Налице са концептуални дефицити на Законопроекта, които не могат да бъдат разрешени само с редакционни промени.
Припомняме, че въвеждането на максимални надценки противоречи на Решение № 23/10.01.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията („КЗК“) по повод предходен законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, с който се целеше определяне на максимални надценки на определени хранителни стоки („Решение на КЗК от 2019 г.“). Решението на КЗК от 2019 г. съдържа подробен анализ на ефекта на максимални надценки върху конкуренцията на пазара. КЗК е изразила опасения, че определянето на максимална надценка ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно, вкл. риск всички да определят надценка, която е равна или много близо до максималната, с което би се получил аналогичен ефект на този на забранено споразумение за фиксиране на цени.
Пълният текст на становището: