Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) установи, че търговските вериги не нарушават конкуренцията чрез забранени споразумения или несъгласувани практики. Производството беше образувано от КЗК преди близо година „във връзка с констатирана от КЗК необходимост да бъдат проучени възможностите за негативно въздействие върху процеса на ценообразуване както на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки, така и на доставните и продажните цени на стоките с марки на производителите“. Ответна страна бяха „Кауфланд България”, „Лидл България“, „Билла България”, „Метро Кеш енд Кери България” и дружествата, чрез които извършват дейност търговските вериги „Т Маркет“, „Фантастико“ и „ЦБА“. Ето основните изводи на КЗК.
Доколкото в процеса на определяне на доставните цени на стоките участват и доставчиците, следва да се посочи, че в практиката на Европейската комисия отношенията между търговските вериги, които предлагат стоки със собствени марки и техните доставчици, които доставят взаимозаменяеми стоки с марки на производителите понякога се разглеждат като отношения между конкуренти. Тази гледна точка е свързана с възможността на търговските вериги за достъп до чувствителна търговска информация на техните доставчици относно пускането на пазара и промоционалните дейности на доставчиците на стоки с марки на производителите, която позволява на веригите да се проявяват при предлагането на техните собствени марки едновременно в качеството им както на клиенти, така и на конкуренти на техните доставчици. Следва обаче да се посочи, че в действащите Насоки за вертикалните ограничения Европейската комисия възприема различна гледна точка, като посочва, че „Дистрибутор, който предоставя на производителя спецификации за производство на определени стоки с марката на дистрибутора, не следва да се счита за производител на такива стоки със собствената му марка“. С оглед на изложеното и за целите на настоящото производство отношенията между търговските вериги и техните доставчици, както на стоки с марка на производителя, така и на стоки със собствени марки не се разглеждат като отношения между конкуренти. Сключените между веригите и доставчиците споразумения във връзка с определяне на доставните цени на стоките със собствени марки се разглеждат като вертикални, а не хоризонтални споразумения.
Съгласно установените в производството факти, търговските вериги организират производството на стоки със собствени марки въз основа на извършени от тях предварителни анализи на търсенето от страна на потребителите на артикули, които не се предлагат на пазара или се предлагат на по-високи цени. Въз основа на взетите решения за организиране производството на стоки със собствени марки търговските вериги възлагат производството им на определени въз основа на тръжни процедури производители, които предлагат на съответната верига оптималното съотношение между цена и качество в зависимост от предварително определените от веригата за съответната собствена марка критерии.
Прилаганите от страна на търговските вериги критерии за възлагане на производството на собствена марка, в зависимост от нейната категория, могат да бъдат свързани в по-голяма или по-малка степен с цената или с качеството на съответните стоки. При категориите собствени марки от ниския ценови сегмент, цената на която стоката ще може да бъде предложен на крайния клиент е от най-съществено значение за веригите, поради което и доставната цена има относително по-голямо значение при преговорите с потенциалните доставчици. При категориите стоки със собствени марки от средния и високия ценови сегмент търговските вериги целят да постигнат качество съпоставимо с качеството на водещите аналогични артикули с марка на производител, като също така търсят относително по-ниска продажна цена. Поради това при категориите собствени марки от средния и високия ценови сегмент качеството има относително по-голямо значение от цената при преговорите с потенциалните доставчици.
Независимо от различните категории собствени марки, в преговорите с потенциалните доставчици определянето на доставната цена има съществено значение както при сключването на договори за доставка, така и при прекратяването на отношенията със съответните доставчици на стоки със собствени марки. В случай на увеличение на разходите за производство от страна на доставчик на стока със собствена марка, което е довело до искане за увеличение на доставните цени, веригите биха допуснали увеличение на доставната цена само при запазване на конкурентно предимство в сравнение с доставните цени на взаимозаменяемите стоки с марки на производителите.
Въз основа на установените в производството факти, следва да се заключи, че политиката на търговските вериги при определянето на брутните маржове на печалба (разликата между продажните и нетните доставни цени) на стоките със собствени марки не се различава от политиката при определяне на брутните маржове на стоките с марки на производителите. При определяне на продажните цени на стоките със собствени марки повечето вериги се стремят да прилагат еднакви брутни маржове на печалба като при продажните цени на стоките с марки на производителя, които принадлежат към една и съща продуктова група. Това поведение на веригите се обяснява с прилаганата от повечето търговски вериги концепция за управление на категориите, съгласно която условията за постигане на рентабилност се определят за всяка от обособените продуктови групи (категории) като цяло, а не за всеки артикул поотделно. Въз основа на концепцията за управление на категориите търговските вериги определят и целеви брутни маржове на печалба, приложими по правило към всички стоки от съответната продуктова група. Особености при определяне на маржовете на печалба в сравнение с останалите стоки от дадена категория се наблюдават само при собствените марки от ниския ценови сегмент, при които маржовете на печалба по правило са по-ниски от определените за останалите артикули от съответната продуктова група.
Въз основа на изложеното следва да бъде направен изводът, че политиката на търговските вериги при определяне на маржовете на печалба на стоките със собствени марки, с изключение на собствените марки от ниския ценови сегмент, като цяло не се различава от политиката при определяне на маржовете на печалба на останалите стоки с марки на производителите. По-ниските продажни цени на стоките със собствени марки спрямо продажните цени на стоките с марки на производителите се постигат въз основа на относително по-ниските доставни цени на собствените марки.
С оглед на гореизложеното в рамките на производството не бяха установени доказателства за проучваното поведение на търговските вериги, изразяващо се във фиксиране на нивата на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки спрямо тези с марки на производителите с цел осигуряване на благоприятна среда за налагането на стоките със собствени марки. Обстоятелството, че при определяне на продажните цени на стоките с марки на производителите и със собствени марки търговските вериги прилагат еднакви маржове на печалба, изключва възможността от неблагоприятно ценово третиране на стоките с марки на производителите. Поради това поведението на търговските вериги при определянето на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки и с марки на производителите не може да се разглежда като елемент от съгласувана практика между търговските вериги, насочена към налагане на стоките със собствени марки за сметка на стоките с марки на производителите. Дори по отношение на ценообразуването на стоките със собствени марки от ниския ценови сегмент, политиката на веригите изразяваща се в прилагане на по-ниски маржове на печалба, е обективно насочена към посрещане на търсенето от страна на ценово чувствителните клиенти, а не към поддържане на по-високи маржове на печалба на стоките с марки на производителите, поради което следва да се разглежда като автономна политика на търговските вериги.
Съгласно установените в производството факти, търговските вериги използват различни източници на информация за наблюдение на пазарните цени на стоки с марка на производителя и със собствени марки в други търговски вериги. Като източници на информация търговските вериги използват наблюдения на цените на избрана продуктова кошница, в т.ч. и стоки собствена марка чрез свои служители, както и данни за продажните цени на предлаганите от други търговски вериги конкурентни стоки, предоставяни им редовно от различни маркетингови агенции. Чрез използването на посочените източници на информация търговските вериги получават достъп до публично достъпна информация за текущи и промоционални цени на бързооборотни стоки на българския пазар, които помагат на съответните търговски вериги да формулират автономни решения относно своето поведение при определянето на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки и с марки на производителите.
С оглед на гореизложеното използваните от търговските вериги източници на информация за наблюдение на пазарните цени на стоки с марка на производителя и със собствени марки в други търговски вериги не могат да се разглеждат като обмен на чувствителна търговска информация, поради което не представлява елемент от забранено споразумение и/или съгласувана практика между търговските вериги.
Въз основа на направения анализ на поведението на конституираните като ответни страни в настоящото производство търговски вериги при определяне на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки и с марки на производителите, както и при използването на източници на публично достъпна информация за пазарните цени на съответните стоки, следва да бъде направен изводът, че поведението на търговските вериги не представлява забранено споразумение и/или съгласувана практика по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. Следователно забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е обективно неприложима към проучваното поведение на конституираните като ответни страни в настоящото производство търговски вериги.