Според доклада на икономистите заплатите при ритейлърите са 63% по-високи от средните за бранша
Компаниите от модерната търговия или т.нар. “ритейлъри” допринасят за 29,7% от общите приходи в търговията на дребно през 2021 г. и наемат 20,9% от общия брой заети лица в сектора. Това показва доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), който отчита публично обявените през миналата календарна година данни от компаниите и е направен по поръчка на „Сдружение за модерна търговия“. Данните показват, че цялостното въздействие на модерната търговия върху българската икономика за 2021 г. възлиза на над 9.8 млрд. лева. Докладът е базиран на собствена методология на ИПИ и измерва както добавената стойност от дейността на компаниите от модерната търговия в България, така и допълнителните ефекти по веригата на доставките и свързаните отрасли.
Според анализа на експертите от института, средният доход на наетите в модерната търговия е с 63% по-висок от средния за търговията на дребно като цяло, което те отдават на по-високата производителност и ефективност на големите вериги.
„Данните от доклада ясно илюстрират важната роля, която модерната търговия има в сектора, приноса към българските производители, работните места и цялостната добавената стойност към българската икономика”. Така главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов коментира резултатите и добави, че условно-дефинираният сектор „Модерна търговия“ обхваща 79 отделни търговски дружества, които формират дейността на 67 отделни вериги от търговски обекти, всяка от които оперира под общ търговски бранд.
Принос към българските производители
Общата стойност на разходите през 2021 г. на хранителните вериги, насочени към български доставчици, е над 2,85 млрд. лева, а най-значим размер на разходите за доставките им е насочен към производителите на месо и месни изделия (над 710 млн. лева), както и тези на мляко, млечни продукти и яйца (над 460 млн. лева). Следват покупките на алкохолни напитки (над 390 млн. лева) и разнообразни преработени храни (над 370 млн. лева). В рамките на 200-250 млн. лв. са разходите за доставки насочени към българските производители във всяка от следните категории: плодове и зеленчуци, хляб и хлебни изделия, безалкохолни напитки, захар и захарни изделия.
Според оценката на ИПИ дейността на българските производители на хранителни и нехранителни стоки, които доставят стоки на веригите в модерната търговия, генерира допълнителен ефект в икономиката на страната в размер на близо 2,6 млрд. лева от увеличени приходи на свързани предприятия и отрасли.
Човешки ресурс и възнаграждения
Освен цялостния ефект на търговските вериги върху икономиката на страната, докладът на ИПИ обръща и специално внимание на човешкия ресурс и възнагражденията. Анализът отчита, че през 2021 г. средната брутна месечна заплата на наетите в целия сектор търговия на дребно е 1 036 лв., а възнагражденията на колегите им в компаниите от модерната търговия са средно 1 690 лв., или с 63% над средното за сектора. Производителността на труда в големите вериги е около 4-5 пъти по-висока от тази в микропредприятията в сектора.
Данните показват още, че наетите лица в компаниите от модерната търговия се увеличават от 41,8 хил. души през 2018 г. до 43,3 хил. през 2021 г., като делът им се повишава до 20,9% от всички наети в търговията на дребно, а нетните възнаграждения, получени от тях, достигат 707 млн. лева.
Добавена стойност към икономиката
Прекият принос към националната икономика на компаниите в модерната търговия, според ИПИ, достига близо 5,9 млрд. лева. Този принос е резултат от близо 4,8 млрд. лв. за доставки на стоки и услуги от български предприятия, инвестиции от близо 400 млн. лв. и над 700 млн. лева нетни заплати на наетите. Според тях устойчивият ръст на приноса на сектора е обвързан с инвестициите и модернизирането на всички форми на търговия на дребно и покачването на производителността на труда.
Икономистите отчитат и още един резултат – близо 4 млрд. лева, които са принос на модерната търговия от вторичните ефекти по веригата на стойността в свързаните отрасли, инвестиционният процес и потреблението на наетите.Така общо създаденото търсене в българската икономика от дейността на компаниите в модерната търговия достига до почти 9,8 млрд. лева.
За Института за пазарна икономика (ИПИ):
Мисията на ИПИ е да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България и в региона се изправят. Институтът е официално регистриран като неправителствена организация на 15 март 1993 г. Целите на ИПИ са да предоставя независима оценка и анализ на политиката на правителството, както и да служи като трибуна за обмяна на възгледи и мнения на икономисти и наблюдатели по различни въпроси.