В най-новия брой на българския Forbes Георги Ганев, един от най-влиятелните икономисти в България, пише за идеята на група депутати да забранят на търговските вериги да работят през уикендите. Пълният текст може да се прочете тук, а ето частта от текста, в която става дума за голямата картина, обясняваща какво стои зад тази конкретна идея:
Скрит зад паравана на благите думи стои определен начин на мислене, мироглед, за това що е бизнес и що е стопанска дейност. Според него начинът един бизнес да успява е да се пречи на всички останали да реализират други възможности. Очевидно е, че самото наличие на така оспорваните обороти на хипермаркетите означава, че там се случват сделки между продавачите и купувачите и единственият начин да има сделки е ако те са взаимно изгодни. Това че българските домакинства избират да пазаруват в хипермаркети, означава, че те го предпочитат – заради цените, асортимента, наличието на всичко на едно място или удобството на преноса на купеното до дома. Те печелят благосъстояние от това.
А е очевидно от направеното предложение, че правещите го не виждат друг начин за подобряване на положението на „малките квартални магазинчета“, освен елиминирането на тези възможности. Предложението да се затворят хипермаркетите през уикендите е предложение да се намали благосъстоянието на българските домакинства и чрез забрана със силата на държавната принуда една малка част от това благосъстояние да се пренесе към една малка група хора.
Независимо че конкретното предложение беше доста бързо оттеглено, един от големите проблеми на обществото не е самото то, а идеологията, мирогледът, който стои от другата му страна. Този мироглед си съществува, а в определени среди и господства. Техническото му име е „идеология на нулева сума“, защото почива на убеждението, че единственият начин даден човек да живее по-добре е друг да живее по-зле – положителното за едни е отрицателно за други и сумата е нула.
Тази идеология е в противоречие със самата същност на понятието за предприемачество и изповядващите я са отрицание на самата същност на думата предприемач. Предприемачът е по дефиниция човек, който непрестанно вярва и търси възможни човешки взаимоотношения и взаимодействия, при които всички печелят и сумата от резултатите е стриктно положителна. Човек, който не вярва в това, трудно може да има каквато е да било полезна функция за обществото.
В крайна сметка послевкусът от цялата история се изчерпва с един оставащ да виси въпрос: доколко нещо, независимо малко или средно, за което единственият шанс за оцеляване е да се пречи на възможностите на другите да живеят както предпочитат, изобщо има моралното право да се нарича „бизнес“?