Институтът за пазарна икономика обяви свой анализ „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове”. Пълният анализ можете да видите на сайта на института. Тук ви представяме резюме от него, също изготвено от института, както и основните митове и фактите за големите търговски вериги, посочени в анализа.
Целта на изследването „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове” е да подложи на проверка редица популярни твърдения за модерната търговия в България. Последните често стават основание за политически действия и дори законодателни инициативи срещу модерните търговски формати.
Прегледът на тенденциите в сектора сочи, че той става все по-конкурентен – фирмите в него и техните пазарни дялове бързо се менят. Днес модерната търговия предлага на клиентите си достъп до магазини от всички ценови сегменти – хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш-енд-кери формати. През последното десетилетие броят на обектите и оборотът на фирмите за модерна търговия в България расте. Въпреки това тази тенденция няма почти никакъв ефект върху традиционната търговия. Оборотите в традиционната търговия остават де факто непроменени между 2012 и 2015 г., а при специализираните магазини дори се наблюдава ръст. През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с модерните търговски формати) в търговията на дребно е 26%. Останалата част от пазара продължава да се държи от фирмите в традиционната търговия.
Често срещана теза е, че навлизането на модерните формати вреди на местните производители, тъй като веригите предлагат предимно вносни стоки. Стоките от български доставчици обаче съставляват приблизително 60-70% от общия обем на стоките, продавани в магазините на търговските вериги. Повечето модерни търговски формати изграждат дългосрочни отношения с местни доставчици – фермери, млеко- и месопреработватели и др., като им помогат да внедрят европейски и международни стандарти и да излязат на външния пазар. По този начин, положителните ефекти върху българските производители от работата им с модерните търговски формати се простират далеч отвъд пласмента – съкращаване на веригите на предлагане чрез елиминиране на прекупвачите, повишаване на конкурентоспособността, въвеждане на високи стандарти за качество и директни инвестиции в производство.
Търговските вериги извършват сериозни инвестиции в страната – към края на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно са 2,6 милиарда лева или 5,8% от общите ПЧИ с натрупване към този момент. От значение е и влиянието на модерната търговия по линия на изсветляване на икономиката – големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. По приблизителни оценки, за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1,4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева.
Един от митовете около модерните търговски формати е този за масовите фалити на малки магазини и загуба на работни места. Всъщност статистиката показва, че между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора.
Освен това търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители – средната брутната месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г. или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен – ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22,2 хиляди лева, то при малките фирми тя е едва 5,1 хиляди лева.
Разпространението на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Различните модерни формати предлагат между 2 000 и 20 000 артикула, което е непостижимо за по-малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител.
Не на последно място, търговските вериги влияят и на социалната среда в страната. Част от тях предлагат курсове и специализации и участват в пилотни програми за дуално образование. От значение е и обвързването им с различни каузи – от опазването на околната среда и културното наследство, през различни програми за дарителство до финансиране на инициативи на гражданското общество.
В по-общ план, анализът сочи, че навлизането и разширяването на дейността на веригите за модерна търговия има благоприятен ефект върху икономиката на страната като цяло. Секторът изсветлява и привлича значителни инвестиции, работещите в него се увеличават и се радват на все по-високи доходи, а потребителите получават по-голям избор на стоки и насрещна гаранция за качество. Навлизането на модерните търговски формати спомага и за развитието на местното производство, тъй като предлага на практика огромен пазар за своите доставчици, като в същото време ги насърчава да внедряват международни стандарти и да стават все по-конкурентни. Изследването показва, че периодичните атаки към модерните търговски формати не се базират на факти, а по-скоро обслужват частни интереси и целят да донесат краткосрочни политически ползи на своите глашатаи.
Факти срещу митове
Мит: Навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара.
Факт: Фирмите с над 250 заети държат едва 26% от търговията на дребно.
Мит: Търговските вериги продават предимно вносни стоки.
Факт: Средно около 60-70% от продаваните стоки са от български доставчици.
Мит: Навлизането на веригите води до фалити и закриване на работни места.
Факт: През 2015 г. броят на заетите в търговията на дребно е с 12% повече от 2005 г.
Мит: Търговските вериги не инвестират в България.
Факт: В края на 2015 г. чуждестранните инвестиции в търговията на дребно са 2,6 млрд. лева (5,8% от всички ПЧИ).
Мит: Веригите продават некачествени стоки.
Факт: Търговските вериги прилагат стриктни методи и стандарти за контрол на качеството.