Държавата отново се опитва да измести фокуса от реалните проблеми на хората и бизнеса, чието решаване изисква задълбочен анализ и воля за реформи, към несъществуващи проблеми.
Сдружението за модерна търговия научи от медиите запоредната идея на държавата за регулации в търговията:
Търговските вериги да се разплащат с доставчиците си в срок от 30 дни от получаването на стоката, а при забавяне да подлежат на санкции. Това е една от мерките, които БСП обмисля, за да насърчи българското производство и да се бори с монополите, научи „Труд“.
В статията е цитирана и част от позицията на сдружението. Ето и по-разширено представяне на нашите аргументи защо предложението е вредно:
- Директива на ЕС е определила срок за плащане до 60 дни, а не до 30. И това не е случайно. Различните стоки имат различно време за реализация. Например свежите храни се реализират по-бързо от домакинските уреди. Затова срокът на плащане обикновено зависи от времето за реализация. В България средният срок на плащане от веригите към доставчиците е значително по-кратък от средното време за реализация на продуктите. Това означава, че дори в момента търговските вериги кредитират доставчиците.
- Срокът на плащане е само един от важните параметри по даден договор. Ако държавата насилствено наложи по-кратки от сегашните срокове, това не може да не се отрази на другите параметри по сделката. Защото кредитирането си има цена и някой трябва да я поеме. Ако доставчиците не поемат цената, тя ще се прехвърли на потребителите.
- Обикновено при малките производители, които отскоро са на пазара, времето за реализация на стоките е относително по-дълго. Това означава, че регулацията ще изхвърли от пазара малките производители. Кой ще поеме отговорността за това?
- От аргументацията на инициаторите на регулацията се подразбира, че тя ще се отнася само за срока на плащане към българските доставчици. Това противоречи на законодателството на ЕС, тъй като става дума за дискриминация на останалите доставчици. Но ако допуснем, че въпреки това Народното събрание приеме промяната, тя ще насърчи вноса. Ако все пак свитият срок се отнася за всички доставчици, то не може да се говори за насърчаване на българските.
- Намаляването на срока на плащане от търговските вериги към доставчиците не може да има нищо общо с „борбата с монополите“. В търговията на бързооборотни стоки не само няма монопол, но има жестока конкуренция между хиляди търговци. Най-големите 10 търговски вериги държат едва 31% от пазара, а цялата модерна търговия има само 40% пазарен дял. Най-добрата измислена в света мярка за „борба с монополите“ е свободната конкуренция. Каквато, за разлика от търговията на бързооборотни стоки, все още няма в много ключови сфери на българската икономика – енергетика, здравно осигуряване, пенсионно осигуряване, образование.
- Възникват и много въпроси, които до момента нямат отговор. Например, за кого се отнася разпоредбата – за търговските вериги за бързооборотни стоки, за всички търговци, или за всички бизнеси? Обсъдена ли е идеята със засегнатите страни и големите работодателски организации? Защото със Сдружението за модерна търговия въпросът не е дискутиран. Направена ли е оценка на въздействието, каквато правителството се ангажира да прави преди всяка нова регулация.
- За бизнесът е важно не държавата да налага със сила по-кратки срокове, а да се спазват свободно договорените срокове в договорите. И в този смисъл – държавата спазва ли сроковете за плащане към бизнеса?
Намаляването на срока за плащане е петата пулично комуникирана вредна идея на държавата за регулиране на търговията в рамките на един месец. Първата беше да се определят квоти за български стоки в търговските вериги, втората – да се забрани на веригите да работят през уикендите, третата – да се сложи таван на „надценката“ (цените на търговските услуги), и четвъртата – свежите стоки да се доставят най-много от 100-150 км. от съответния магазин (повече за тези идеи можете да прочетете тук и тук). Това се нарича враждебна бизнес среда. А се чудим къде отидоха инвеститорите.