Напоследък в публичното пространство се лансира френският модел за регулиране на големите търговски вериги. По-конкретно става дума за т.нар. „закон Галан“, приет в средата на 1996 г. и влязъл в сила в началото на 1997 г. Накратко, с този закон държавата се намесва грубо в отношенията между големите търговски вериги и производителите и по-специално в ценообразуването. Напълно очаквано, регулациите предизвикват покачване на цените, в резултат на което от 2004 г. насам законът е многократно изменян и допълван. Сметката за вредната идея плащат, разбира се, френските потребители. Тези две графики, показващи реалните цени на хранителните стоки едва ли се нуждаят от коментар.
Цените на храните в България от години са стабилни, за радост на българските потребители, които са значително по-бедни от френските. Ниските цени са гарантирани от високата конкуренция между търговските вериги. Въпросът е кой и защо иска да вдигне цената на храната на най-бедните потребители в ЕС.