Публикувам част от текст на икономиста Петър Ганев в „Труд“ под заглавие „Несъществуващият консенсус на прехода“. Цитатите са особено важни в контекста на опитите на държавата да ограничи правото на избор на потребителите чрез нови регулации на търговията:
„Ако сравнително успешно сме ограничили вмешателството на политиците на макрониво, сега трябва да го направим и на микрониво. Да, държавата не е добър стопанин, бои се от конкуренция и всячески ограничава избора на хората. Това си остава вярно твърдение и днес. Всички монополи са създадени от държавата. Здравната каса е монопол. Енергетиката е монопол, в това число и частните ЕРП-та, но защото държавата е записала в закона те да бъдат монопол. Пътническите железопътни превози си остават монопол. Всички монополи са там благодарение на държавата. Политиците обаче не говорят за тях, а се „борят“ за конкуренция в сектори, където такава има – например търговията на дребно и търговските вериги. Виждате ли парадокса? Политиците, под предлог, че борят монополите се фокусират точно там, където хората имат избор.“
„Изключително интересни на този фон са аргументите на левите интелектуалци. И те ще говорят за олигархия и монополи, но ще заклеймят пазара за тяхното съществуване. Дивият капитализъм ще е виновен за всичко грозно в нашето общество. Поддръжниците му ще бъдат платени и водени от нечии интереси. Ще бъде конспиративно, ще бъде увлекателно. Под общия аргумент за солидарност и социална справедливост ще мине защитата на всичко държавно и критиката на всичко частно. Личният интерес ще бъде заклеймен и всички ще се чувстваме виновни, че не сме на нивото на благородната държава. Това не е просто демагогия, това е морален канибализъм.“