ДО
Председателя на
Комисията по правни въпроси към
Народното събрание на
Република България
Г-жа Анна Александрова
От: „Сдружение за модерна търговия“, ЕИК:175953394, с адрес на управление: гр. София, бул. „Европа“ №171
Относно: Становище по проекта на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите („ЗПИЗКИП“), сигнатура на Народното събрание 49-302-01-5
УВАЖАЕМА Г-ЖА АЛЕКСАНДРОВА,
В Народното събрание на Република България е гласуван на първо четене проекта на Закона за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите /ЗПИЗКИП, „Законопроект“/.
С настоящото бихме искали да допълним нашата позиция към изпратени вече становища с Изх. № 246/08.06.2023 и с Изх. № 278/18.03.24г., внесено от Министерски съвет на 13.04.2023 г. с № 49-302-01-5., като молим да вземете под внимание следното:
Директива ЕС/2020/1828 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО („Директива“) се въвежда в българското законодателство с настоящия проект на ЗПИЗКИП.
С глава VI oт Законопроекта на ЗПИЗКИП, (Представителен иск за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите) се въвежда процедура за предявяване на искове за обезщетение при накърнен колективен потребителски интерес (абстрактен интерес) от страна на потребителските сдружения и КЗП.
Този процесуален ред не е уреден и предвиден в Директива ЕС/2020/1828 и е в пълно противоречие с нея (Мотиви на Директива ЕС/2020/1828 , т.10 и т.42).
Законопроектът създава предпоставки за налагане на наказателни обезщетения на търговците, като въвежда възможност за предявяване на иск за обезщетение без значение размера на вредите, дали са настъпили реално, както и на броя на увредени лица .
В Законопроекта липсва надеждна регулация срещу евентуални злоупотреби от страна на потребителските организации и контролния орган. Директива ЕС/2020/1828 въвежда изрично изискване за осигуряване на необходимото равновесие между потребителите и търговците, като се избягват злоупотреби с предявяването на искове, които биха възпрепятствали необосновано способността на търговците да извършват дейност в рамките на вътрешния пазар. За да се предотврати злоупотребата с представителни искове, следва да се избягва присъждането на наказателни обезщетения и следва да се предвидят правила за някои процесуални аспекти, като определянето и финансирането на компетентните структури. Изисквания, които категорично са нарушени със Законопроекта .
Наред с това Законопроектът предвижда отпадане на държавна такса за предявяване на такъв представителен иск, което е още една предпоставка за използване на Законопроекта за недобросъвестни цели срещу търговците, но това ще доведе и до значително претоварване на съдебната система.
Предвиденият процесуален механизъм на представителен иск за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите е в противоречие с основни принципи на правната доктрина, непознаваща института на наказателните обезщетения и обезвреда при липса на вреда.
Това е процедура, която бе отменена през 2008г. в Закона за защита на потребителите (чл. 188, ал.2 и ал.3) с влизане в сила на новия ГПК поради противоречието им с основни правни принципи – обезщетение се присъжда само за реални вреди , единствено и само на увреденото лице/лица!
От Директивата по никакъв начин не следва да се дава възможност за налагане на наказателни обезщетения на извършилия нарушението търговец в съответствие с националното право.
Прави впечатление, че процедурата цели да обезщети единствено и само квалифицираната организация/ КЗП като завеждащи само те исковете и получаващи обезщетенията, присъдени на потребители. Тоест наред с друго в чл. 22 от Законопроекта липсват ясни изисквания за изразходване на обезщетението – предпоставка за възникване на злоупотреби с предявяване на иска и правата на потребителите.
Злоупотребите с предвидената правна процедура са обосновани и от предвидените в чл. 23, ал.1 и 2 от Законопроекта възможности за ползване от всички страни, като доказателство във всеки иск за обезщетение за вреди срещу търговец, на влезли в сила решения на съдебен или административен орган, включително и на държава – членка на ЕС срещу същия търговец, установяващо нарушение на колективните интереси на потребителите.
Чл. 23 ал.1 и ал.2 от Законопроекта е в пълно противоречие с основополагащия принцип ne bis in idem – забрана за повторно наказване на едно и също лице за едно и също деяние/административно нарушение, което нарушава основно процесуални гаранции на страните в процеса.
Не на последно място дефиницията на „представител на групата потребители“ в § 1. т. 5 , която липсва в Директива ЕС/2020/1828, не съдържа индивидуалния потребител , което ограничава правата му.
Законопроектът внася поредното структурно несъвършенство и разпокъсаност в правната уредба. Приложното му поле е в Закона за защита на потребителите и в Гражданско процесуалния кодекс (уреждащ колективни искове), а не в отделен нормативен акт (противоречи на чл. 10 от Закона за нормативните актове). Това ще доведе до комплицираност на правоприлагането, до трудности за търговци и потребители при ориентирането в правната система и до правна нестабилност.
Съгласно Директива ЕС/2020/1828 транспонирането ѝ в националното законодателство не следва да засяга правните актове или да променя или разширява установените в тези правни актове определения и механизми, а може да се използва съществуващата правна уредба.
С оглед на настоящото становище по ЗПИЗКИП, СМТ категорично се противопоставя на гл. VI-та от Законопроекта на ЗПИЗКИП. Считаме че предвиденият процесуален ред е предпоставка за злоупотреби, в него липсва транспарентност и той би довел до правна нестабилност, значителни вреди за бизнеса, до наказателни обезщетения, които биха добили назидателен характер спрямо търговците, дори до злоупотреби с интереса на потребителя (с оглед на присъдени за него обезщетения ,с които разполагат колективни организации и контролния орган). Ето защо глава VI-та (Представителен иск за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите) следва да отпадне от Законопроекта.
Николай Вълканов,
изп. директор СМТ