Становище на СМТ относно: Проект на Методика за изменение и допълнение на Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК

Относно: проект на Методика за изменение и допълнение на Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по Закона за защита на конкуренцията

УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р КАРАДИМОВ,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА,

С настоящото становище представяме съображенията на Сдружението за модерна търговия относно проекта на Методика („Проектът“/„Проекта“) за изменение и допълнение на Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по Закона за защита на конкуренцията („Методиката“), публикуван в Портала за обществени консултации под номер на консултация: 12262-K.

Считаме, че Проектът следва да бъде ревизиран в следните две направления и по следните съображения:

Методология за определяне на конкретния размер на имуществените санкции по Глава Седма и Глава Седма „Б“ от ЗЗК

Считаме, че определянето на имуществените санкции за нарушения по Глава Седма и Глава Седма „Б“ от ЗЗК въз основа на целия годишен оборот, реализиран от предприятието нарушител, не съответства нито на принципа за пропорционалност, нито на обществения интерес по следните съображения:

1.1. Член 9, ал. 2 от Методиката предвижда основният размер на санкциите за антитръстови нарушения да се определя въз основа на нетните приходи от продажби на продуктите, които са реално или потенциално засегнати от конкретното нарушение.

Същевременно, както действащият чл. 20, ал. 2 от Методиката (относно нелоялна конкуренция), така и планираното изменение на чл. 22, ал. 2 от Методиката (относно нелоялни търговски практики по Глава Седма „Б“ от ЗЗК), предвиждат санкциите за тези типове нарушения на ЗЗК, които са с далеч по-ниска степен на обществена опасност от антитръстовите нарушения – доколкото последните засягат или могат да засегнат цялостното състояние на конкуренция на пазара, а тези по глава Седма и Седма „Б“ – конкретен/ни пазарен/ни участник/ци, да се изчисляват върху целия оборот на предприятието нарушител.

Подобен подход е в категорично противоречие с изискването за пропорционалност на подзаконовата нормативна уредба относно санкциите за административни нарушения, което освен всичко е индикатор и за неблагоприятен инвестиционен климат.

1.2. Следва изрично да се отбележи, че ЗЗК и Методиката – що се отнася до антитръстовите нарушения – въвежда в пълна степен режима, заложен в Регламент 1/2003 г. [1] (по-конкретно чл. 23, ал. 2) и Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 на ЕК („Насоки“). Този режим е двукомпонентен. От една страна в самия Регламент (както и в чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗЗК) е заложен абсолютен таван на размера на санкцията – 10 % от оборота за предходната финансова година. В Насоките пък е разработена стъпкова методология за определяне на конкретния размер на санкцията. Същата е изцяло възприета в Глава II на Методиката. Така таванът до 10 % е поставен във връзка с целия оборот на предприятието -нарушител за преходната финансова година, но основният размер на конкретната санкция се изчислява върху оборота, т.е. приходите продажби на конкретния продукт или продукти, предмет на нарушението.

1.3. Предвид значително по-ниската обществена опасност на нарушенията, представляващи нелоялна конкуренция или нелоялни търговски практики, категорично считаме, че при заложен и за тях в ЗЗК таван на санкциите от 10 % от общия оборот (чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК) – методологията за определяне на индивидуалната санкция трябва да е сходна на тази за антитръстовите нарушения що се отнася до базата за изчисляване на основния размер на санкцията и отчитане на продължителността на нарушението. В противен случай за в пъти по-малко значими нарушения биха се налагали в пъти по-високи санкции, доколкото базата за изчисление е многократно по-голямо число (целият оборот, а не оборотът с конкретния продукт, предмет на нарушението). Това създава гигантска диспропорционалност в ущърб на ефективната защита на конкуренцията и потребителите.

1.4. Като допълнителни аргументи тук можем да посочим също:

Предложението е диспропорционално и предвид липсата на правна възможност за ответника в такива производства да поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на съответното поведение, така че да не се стига до налагане на имуществена санкция – каквато възможност е налице в производствата относно антитръстови нарушения съгласно чл. 75 от ЗЗК.

Предложеният от нас подход дава възможност на КЗК да налага санкции за нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики с достатъчно сериозен размер за целите на индивидуалната и генералната превенция. Показателен в тази връзка е размерът на редица наложени от КЗК в миналото санкции за установени нарушения по отменения чл. 37а от ЗЗК (за който санкциите бяха до 10 % от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, предмет на нарушението), например: 4 193 758 лв. (т. 1 от Решение № 466/11.06.2020 г. на КЗК), 971 838 лв. (Решение № 220/28.02.2017 г.), 804 340 лв. (Решение № 1308/22.11.2018 г. на КЗК).

Отбелязваме също, че предвидените в Методиката санкции за нарушения по Глава Седма и Глава Седма „б“ от ЗЗК са сред най-високите в Европейския съюз. Мнозинството държави-членки възприемат балансиран подход, като въвеждат фиксиран максимален размер на санкцията. Така например, в Германия санкцията за нарушение на Директива (ЕС) 2019/633[2], (която е имплементирана в Глава Седма „б“ от ЗЗК), е до EUR 750,000, а в Австрия е до EUR 500,000. В държави като Литва, Латвия, Естония, Словакия, Словения, Малта, Хърватия максималният размер на санкцията варира от около EUR 300,000 до около EUR 1,000,000. В друга група държави е уреден сходен максимален размер на санкцията и възможност за надвишаването му само като изключение, в случаи на тежки нарушения, когато тя се изчислява като процент от оборота на нарушителя. Причината за възприемане на таван на санкциите е наличието на сериозна опасност от несъразмерно и несправедливо засягане на санкционираното предприятие, ако санкцията се изчислява в проценти от оборота. То може да бъде засегнато дори до степен на застрашаване съществуването му. Това са сериозни рискове, който предложеният от нас подход отчита в рамките на законовата уредба.

Относно релевантната година

Считаме, че определянето на имуществените санкции за нарушения по Глава Седма и Глава Седма „Б“ от ЗЗК въз основа на приходи през финансовата година, предхождаща санкционното решение (вместо въз основа на съответните приходи, реализирани през последната финансова година от нарушението – какъвто е нормативният подход при антитръстовите нарушения съгласно чл. 9, ал. 1 от Методиката) противоречи на фундаментални правни принципи и води до резултати, които са неприемливи в една правова държава. Съображенията ни в тази връзка са следните:

При връщане на административната преписка в КЗК за ново разглеждане в резултат от проведено съдебно обжалване на постановено от КЗК санкционно решение, уредбата съгласно действащия чл. 20, ал. 2 от Методиката и планираното изменение на чл. 22, ал. 2 от Методиката предвижда евентуална санкция в повторното административно производство да бъде определена въз основа на приходите, реализирани от нарушителя през финансовата година, предхождаща новото решение на КЗК. При нараснал годишен оборот на съответното предприятие прилагането на този подход при второто санкционно решение на КЗК би довело до по-голяма санкция в абсолютен размер при еднакъв процентен размер на санкцията в сравнение с първото санкционно решение.

Такава ситуация е във флагрантно противоречие с основния принцип reformatio in peius (забрана за влошаване положението на обжалващия) и в крайна сметка е в състояние да доведе до въздържане от обжалване с оглед намаляване на риска от влошаване на финансовото положение, което неминуемо опорочава имиджа на Република България като правова държава и инвестиционна дестинация.

С оглед гореизложеното предлагаме следните промени в Проекта:

1. Член 20 се изменя както следва:

„Чл. 20. (1) Имуществената санкция се определя въз основа на размера на нетните приходи от продажби на съответните продукти (стоки, услуги или продукция), които са пряко или косвено засегнати или биха могли да бъдат засегнати от нарушението на предприятието нарушител, посочени в годишния финансов отчет, като КЗК отчита тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията не може да превиши максималния размер, предвиден в ЗЗК.

(2) Санкцията се определя въз основа на размера на нетните приходи от продажби по ал.1, реализирани през финансовата година, предхождаща годината на извършване на нарушението.

(3) КЗК определя основния размер на санкцията като процент от стойността на продажбите в зависимост от тежестта на нарушението, както следва:

за леките нарушения – до 2 % от стойността на продажбите;
за не особено тежките нарушения – до 5 % от стойността на продажбите;
за тежките нарушения – до 10 % от стойността на продажбите.

(4) В случаите, когато няма данни за реализирани нетни приходи от продажби на предприятието нарушител за предходната финансова година, с оглед особеностите на конкретния случай и в зависимост от тежестта на нарушението КЗК определя основен размер на санкцията, както следва:

за леки нарушения – до 5 112,92 евро (съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ);
за не особено тежки нарушения – до 15 338,76 евро (съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ);
за тежки нарушения – до 25 564,59 евро (съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ).

(5) По смисъла на чл. 20, ал. 3 и 4:

леки са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност, но за кратък период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до минимален негативен ефект върху конкуренцията;
не особено тежки са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност за сравнително дълъг период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до по-значителен негативен ефект върху конкуренцията;
тежки са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност за значителен период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до съществен негативен ефект върху конкуренцията.

(6) Продължителността на нарушението се оценява от КЗК, като основният размер на санкцията се умножава с коефициент за продължителност:

за нарушения с продължителност под една година – коефициентът за продължителност е равен на 1;
за нарушения с продължителност над една година – коефициентът за продължителност е равен на броя на годините на участие на предприятието в нарушението, като периоди на участие, по-кратки от шест месеца, ще се отчитат от КЗК за половин година, а периоди, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година, ще се отчитат за пълна година.

(7) При определяне размера на санкцията КЗК взема предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства:

Смекчаващи отговорността обстоятелства:

а) предприемане на действия за преустановяване на нарушението веднага след намесата на КЗК или след сигнал от страна на засегнатите лица;

б) предприемане на мерки за ограничаване на вредните последици от нарушението, като например предоставяне на доброволно, своевременно и съразмерно обезщетение на засегнатите субекти за причинените им вреди;

в) действията на нарушителя са били провокирани от засегнатия от нарушението;

г) незначителен размер на причинените в резултат на нарушението вреди или малка вероятност от настъпването им;

д) активно съдействие от страна на нарушителя по време на разследването извън обхвата на задължението за съдействие по ЗЗК;

е) други съобразно конкретния случай;

отегчаващи отговорността обстоятелства:

а) възпрепятстване проучването на комисията (нарушителят е прикрил самоличността си или адреса си);

б) нарушителят извършва нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на решение на комисията, с което е наказан за същото по вид нарушение – в този случай основният размер на санкцията може да се увеличи с до 100 % за всяко установено нарушение;

в) нарушителят има сходни прояви в миналото (извършил е друго нарушение по глава седма от ЗЗК);

г) нарушението създава опасност или уврежда живота или здравето на потребителите;

д) последиците от нарушението обхващат широк кръг потребители (например при имитация на широко известен сред потребителите продукт, предназначен за масова употреба) или значителна част от пазара в географско отношение;

е) други съобразно конкретния случай.“

2. Член 22 се изменя, както следва:

„Чл. 22. (1) Имуществената санкция се определя въз основа на размера на нетните приходи от продажби на съответните продукти (стоки, услуги или продукция), които са пряко или косвено засегнати или биха могли да бъдат засегнати от нарушението на предприятието нарушител, посочени в годишния финансов отчет, като КЗК отчита тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията не може да превиши максималния размер, предвиден в ЗЗК.

за леките нарушения – до 2 % от стойността на продажбите;
за не особено тежките нарушения – до 5 % от стойността на продажбите;
за тежките нарушения – до 10 % от стойността на продажбите.

(4) По смисъла на ал. 3:

леки са нарушенията, при които неблагоприятните правни последици водят до минимален негативен ефект върху доставчика на селскостопански и хранителни продукти, засегнат от нарушението, неговото икономическо състояние, както и върху отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, конкуренцията и потребителите на съответния пазар;
не особено тежки са нарушенията, при които неблагоприятните правни последици водят до по-значителен негативен ефект върху доставчика на селскостопански и хранителни продукти, засегнат от нарушението, неговото икономическо състояние, както и върху отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, конкуренцията и потребителите;
тежки са нарушенията, при които неблагоприятните правни последици водят до съществен негативен ефект върху доставчика на селскостопански и хранителни продукти, засегнат от нарушението, неговото икономическо състояние, както и върху отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, конкуренцията и потребителите.

(5) Продължителността на нарушението се оценява от КЗК, като основният размер на санкцията се умножава с коефициент за продължителност:

за нарушения с продължителност под една година – коефициентът за продължителност е равен на 1;
за нарушения с продължителност над една година – коефициентът за продължителност е равен на броя на годините на участие на предприятието в нарушението, като периоди на участие, по-кратки от шест месеца, ще се отчитат от КЗК за половин година, а периоди, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година, ще се отчитат за пълна година.

(6) При определяне размера на санкцията КЗК взема предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства:

смекчаващи отговорността обстоятелства:

в) действията на нарушителя са били провокирани от засегнатия от нарушението;

г) активно съдействие от страна на нарушителя по време на разследването извън обхвата на задължението за съдействие по ЗЗК;

д) други съобразно конкретния случай;

отегчаващи отговорността обстоятелства:

а) възпрепятстване проучването на комисията;

в) нарушителят има сходни прояви в миналото (извършил е друго нарушение по глава седма „б“ от ЗЗК);

г) нарушението създава опасност за или уврежда живота или здравето на потребителите;

д) последиците от нарушението обхващат значителна част от пазара в географско отношение;

е) други съобразно конкретния случай.“

3. В чл. 23, т. 1 думите „и законовия максимум за нарушение по глава седма „б“ от ЗЗК“ се заличават.

4. В чл. 24 изречението „В производствата по глава седма „б“ за нарушенията по чл. 100, ал. 5 от ЗЗК КЗК налага имуществена санкция в размер от 511,29 до 5 112,92 евро (съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ).“ се заличава.

5. В чл. 26 изречението „В производствата по глава седма „б“ за нарушения по чл. 100, ал. 9, т. 1 и 2 от ЗЗК КЗК налага имуществена санкция в размер от 2 556,46 до 25 564,59 евро (съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ).“ се заличава.

6. В чл. 27 изречението „В производствата по глава седма „б“ за нарушенията по чл. 100, ал. 11 от ЗЗК КЗК налага имуществена санкция в размер от 2 556,46 до 25 564,59 евро (съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ).“ се заличава.

[1] Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора

[2] Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти

Новини

Контакти

За сдружението

За нас