ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ
Дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“
ОТ
СДРУЖЕНИЕ ЗА МОДЕРНА
ТЪРГОВИЯ,
С ЕИК 175953394
Седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Европа “171;
чрез г-н Николай Вълканов,
Изпълнителен директор
ОТГОВОРИ
на Въпросник към консултативен документ по
проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с обществена консултация (открита на 06.03.2024 г.) на концепция на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни („ЗВДЗПХ”), организирана от Министерството на земеделието и храните („МЗХ“), Сдружението за модерна търговия („СМТ“) изразяваме принципни опасения, че процедурата по обществена консултация на ЗВДЗПХ се провежда само проформа, а не цели запознаване на обществеността с концепцията на МЗХ и получаване на обратна връзка, нито да послужи за предварителна оценка на въздействието на нормативния акт.
Консултативният документ съдържа единствено общи и абстрактни формулировки относно бъдещата регулация – липсва представяне на концепцията на МЗХ за ЗВДЗПХ, липсват мотиви и цели на планираната регулация, които да позволяват пълноценен анализ и обратна връзка от бизнеса и гражданите:
- бланкентно се посочва, че правилното функциониране на веригата на доставки е възможно единствено, ако има цялостна правна уредба, без да се сочат аргументи за подобно разбиране и да се представя самата концепция на МЗХ за бъдещата регулация;
- посочва се, че запазването на функционираща, справедлива и ефикасна търговия би отговорило на негативните ефекти на изменението в климата, без да става ясно защо МЗХ счита, че съществува риск за функциониране на търговията и че е необходима намеса за регулирането й от държавата с нарочен нормативен акт;
- въпреки заявката за цялостна нормативна уредба, консултативният документ и въпросникът коментират конкретно единствено регулиране на договори за изкупуване на земеделски продукти, вкл. въвеждане на писмена форма и задължително съдържание на договорите с изкупвачи, както и въвеждане на забрана за транзитна продажба при търговията на едро със земеделски продукти и храни. Това ще доведе до коментари от гражданите и бизнеса по много ограничен кръг от въпроси в сравнение с декларираното желание за цялостна нормативна уредба на веригата на доставки, по които не е представена нито концепция, нито въпроси.
Предвид горните съображения, считаме, че консултативният документ и въпросникът не са достатъчни, за да се приеме, че е изпълнено задължението на МЗХ за провеждане на обществена консултация по концепция на ЗВДЗПХ. Въпреки това, представяме отговори на въпросите – маркирани директно във въпросника (Приложение 1), както и подробните аргументи към отговорите по-долу. Отговорите ни са ограничени единствено до поставените въпроси, но си запазваме правото да коментираме в детайли при представяне на реална концепция на ЗВДЗПХ.
Относно въпрос 4: Необходимо ли е приемането на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни?
СМТ винаги е подкрепяло усилията и инициативите на българското правителство за подобряване на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни. За съжаление, приемането на нова нормативна уредба, представляваща държавна регулация на всеки аспект от отношенията между субектите по веригата на доставки на земеделски продукти и храни посредством нов закон няма да постигне тази цел, а напротив би създало дисбаланс в търговските отношения. То би довело до допълнителна административна тежест и би подменило принципите на пазарна икономика и свобода на договаряне с контролирани от държавата, непазарни търговски условия.
Ако изобщо са необходими нови регулации на веригата на доставка на храни, то следва да бъде предпочетен хармонизиран европейски подход вместо изолирани национални разпоредби, които биха могли да доведат до фрагментиране на Общия пазар във вреда на потребителите и конкуренцията. За съжаление, от консултативния документ изглежда, че се предвижда точно това – установяване на национална уредба на веригата на доставка на храни, с потенциал да наруши европейското законодателство.
Подчертаваме, че в България вече има действаща нормативна уредба на нелоялните търговски практики във веригата на доставки на земеделски продукти и храни – в Закона за защита на конкуренцията, а обектите за производство, преработка и дистрибуция на земеделски продукти и храни подлежат на регистрационни режими и строг контрол по Закона за храните. Отношенията между субектите във веригата на доставки, вкл. договорите за продажба са предмет на регламентация от действащото гражданско и търговско законодателство – Закон за задълженията и договорите и Търговски закон. Поради това, липсва необходимост от приемане на нов нормативен акт, който да преповтори и преуреди обществените отношения по търговията със земеделски продукти и храни.
При всяко положение нова държавна намеса би довела до увеличаване на разходите за правене на бизнес и допълнителен риск при работа с производителите, което ще намали тяхната конкурентоспособност. На следващо място допълнителните разходи ще поставят под натиск цените на българската земеделска продукция, което може да даде тласък на инфлационни процеси в период, в който потребителите са особено чувствителни, а България се стреми към изпълнение на критериите за прием в еврозоната. На този етап изглежда тези рискове не са разпознати и адресирани по никакъв начин.
Становището ни е, че е необходимо цялостно преосмисляне на концепцията за необходимостта от нова регулация поради наличието на действаща уредба в други нормативни актове, както и поради факта, че приемането на всеобхватна нормативна уредба и държавна намеса в търговията с храни, би навредила на пазара. Необходим е предварителен анализ и детайлна оценка на въздействието (а не ограничено обществено обсъждане) преди да се пристъпи към замяна на пазарните принципи с регулация.
Въпрос 5: Подкрепяте ли въвеждането на задължителна писмена форма на договорите за изкупуване на първични земеделски продукти?
Не подкрепяме подобно изискване. От консултационния документ не става ясно защо би била оправдана държавна намеса в чисто търговските договорни отношения по изкупуване на храни. Становището ни е, че тя би довела до излишно формализиране, съответно оскъпяване и забавяне на сключването на договори, и цялостно затрудняване на търговския оборот.
Относно Въпрос 6: Подкрепяте ли създаването и поддържането в Министерството на земеделието и храните на електронен регистър на изкупвачите на първични земеделски продукти? и Въпрос 7: Подкрепяте ли създаването на електрона информационна система на сключените договори за изкупуване на първични земеделски продукти и въвеждане на забрана за изкупуването и продажбата на първични земеделски продукти без договор, който е регистриран в нея?
Предвижда се въвеждане на нови регистрационни режими на две нива: регистрация на субекти и регистрация на договори. Регистрационните режими, се явяват абсолютно ненужни предвид действащия строг регистрационен режим по Закона за храните. Сектор търговия с храни е обект на строг контрол от държавните органи, вкл. на регистрационен режим по ЗХ. Всички обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води подлежат на регистрация (чл. 26) или одобрение (чл. 31); на регистрация на отделно основание подлежат е превозните средства за транспортиране на храни. Регистрацията по ЗХ е сложна процедура, която изисква изпълнението на множество предходни процедури и осигуряване на разрешения от различни държавни органи, вкл. на разрешение за въвеждане на експлоатация по Закона за устройство на територията. Въвеждането на изискване за регистрация на същия обект пред пореден държавен орган (МЗХ) по нов закон би довело до допълнителна административна тежест за субектите, както и до значително забавяне при започване на дейност. Същевременно самата нова регистрация през МЗХ не би имала никаква добавена стойност спрямо предходните.
Въвеждането на нови регистрационни режими също така пряко противоречи на политиката на българската държава за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса. През последните 20 години държавата предприе множество пакети от мерки[1] за намаляване на регулаторната тежест и за по-добро регулиране, както и за подобряване на качеството на предоставяните административни услуги.
От юни 2003 г. в България действа Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност („ЗОАРАКСД“). Целта на ЗОАРАКСД е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол. Решение за административно регулиране се взема след анализ на (i) разходите на лицата, извършващи стопанска дейност, необходими за спазване на установените изисквания; и (ii) възможностите за упражняване на ефективен административен контрол и разходите, свързани с него (чл. 3).
ЗОАРАКСД предвижда въвеждането на лицензионни и регистрационни режими по изключение (чл. 14). Регистрационен режим е допустим само когато осъществяването на стопанска дейност е свързано с риск за националната сигурност или за обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите и на юридическите лица или за околната среда и само относно нормативни изисквания, чието спазване може обективно да се удостовери чрез проверка по документи и/или на място.
По отношение на поставянето на административни изисквания пред сключването на стопански сделки ЗОАРАКСД е още по-рестриктивен – разрешителен режим за сделка или действие от лице, което извършва или възнамерява да извършва стопанска дейност, е допустим само когато извършването на тази сделка или действие поражда повишен риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите или на юридическите лица, или за околната среда (чл. 24).
Целта на ЗОАРАКСД е да се намалява административната тежест върху стопанските субекти, а не да се разширява. Новата законодателна инициатива предлага точно обратното – въвеждане на допълнителен бюрократичен режим, в разрез със ЗОАРАКСД.
Относно Въпрос 8: Бихте ли подкрепили забрана за продажбите на едро на земеделски продукти и храни от търговци на други търговци на едро и транзитните продажби, по смисъла на чл. 329 от Търговския закон, на земеделски продукти и храни?
Предвид липсата на подробно представяне на концепцията на ЗВДЗПХ, не сме в състояние да разберем каква би била целта на подобна забрана. Транзитната продажба на стоки е допустима и често срещана търговска сделка, поради което при липсата на аргументи за изключване на приложението й при търговията на едро, се противопоставяме на това предложение.
Надяваме се предложенията на Сдружението за модерна търговия да бъдат възприети и концепцията на ЗВДЗПХ да бъде изцяло преосмислена, на основата на детайлна оценка на въздействието и оценка на съответствието с европейското и българското право.
Приложение 1: Попълнен въпросник към консултативен документ по проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни
С уважение,
Николай Вълканов
Изпълнителен директор на СМТ
[1] https://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&Id=370
279а_Vaprosnik_kam_Konsultatsionen_dokument_po_proekt_na_ZVDZPH (1)