От няколко години ме преследва чувството, че нещо в българския, а и не само в българския, политически живот е колкото неприемливо, толкова и познато. Най-накрая, коментирайки един доста неразумен проект за закон, намерих източника, на който приличат тези съвременни неприятности.
Това е програмата на Националсоциалистическата работническа партия на Германия (НСРПГ). Тя е един от доказателствените материали на Нюрнбергския процес. Той показва, че тази партия е терористична и антихуманна организация, поради което тя е забранена и разпусната още преди приключването на процеса.
Красен Станчев публикува програмата с „кратък коментар за съвременните й проявления“. Точка 16, в курсив, се отнася за търговските вериги, а след нея е коментарът на икономиста:
„16. Ние искаме създаване на здрава средна класа, незабавно обобществяване на големите магазини, които да бъдат отдадени под наем на ниски цени на малки търговци като при това сериозно се разгледат мерките, които осигуряват, че всички малките търговци доставят нужното на държавата, провинциите и общините.“
Един дебат за „големите търговски вериги“ от последните две години е невероятно близо до тази фразеология.
Фактически същите са всички позовавания на „малкия бизнес“ като причина една или друга необоснована правителствена политика. А и всички български партии се правят на негови защитници. Всъщност не е възможно да се направи ясна разлика между голям и малък бизнес, а последният няма почти никакъв смисъл без „големия“ бизнес, а целта на всеки бизнес е да печели и да стане голям.