Митове и реалности за външната търговия с храни
Един от устойчивите митове в България е, че няма българско производство, малко се изнася и много се внася. В публичното пространство се изнасят данни за потреблението и търговията с храни, които щяха да са притеснителни, ако бяха верни. Но не са.

Данните на Националния статистически институт, които всеки може да провери на сайта на института, показват съвсем различна картина за търговията с храни (в класификацията на НСИ в същата графа влизат и живите животни), напитки и тютюн, животински и растителни масла и мазнини.

Първо, износът им постоянно расте. Само за последните пет години, от 2007 до 2012г., техният износ се е увеличил над два пъти и половина (162%) – от 2 млрд.лв. на 5.3 млрд.лв. Ако изключим тютюна и алкохолните и безалкохолни напитки, увеличението е близо три пъти.

Второ, за същия период вносът расте със значително по-ниски темпове – общо със 79%. Преди кризата вносът надхвърля износа, през кризисната 2009г. те почти се изравняват, а от 2010г. износът надвишава вноса.

Трето, през 2012г. износът на посочените стоки надхвърля вноса с близо 1 млрд.лв. Това е положителното търговско салдо при стоките, които (с изключение на живите животни) виждаме в магазините за хранителни стоки.

Изводът е, че не само няма нищо драматично в производството и търговията на хранителни стоки, но напротив – виждат се силни положителни тенденции (които могат да се видят и в данните за първото тримесечие на 2013г.). Очевидно е, че българските производители на хранителни стоки стават все по-конкурентоспособни. Това до голяма степен се дължи и на търговските вериги, които освен че оптимизираха търговията и така свалиха цените за потребителите, постоянно трансферират към българските производители ценното си ноухау и дават възможност на най-конкурентните от тях да стъпят на международните пазари.