Г-н Матеев, излязоха резултатите от проверката на Агенцията по безопасност на храните за двоен стандарт при храните на пазарите в Източна и Западна Европа. Как ще коментирате резултатите? Според вас на какво се дължи разминаването в химико-физичния анализ на някои от продуктите?
Резултатите показват, че всички проверени продукти са безопасни, като при 80% от тях няма разлики в съдържанието. Незначителни разлики, в рамките на европейските стандарти за безопасност и качество, са открити само при седем продукта. Част от тях са в полза на българските потребители, друга част са полза на западноевропейските, а има и трета част, където е спорно в чия полза е разликата. Например аз предпочитам сок с пулп. Вероятно производителите са установили, че това е местният вкус. Къде са двойните стандарти тук? Като най-фрапираща беше представена разликата в газирана безалкохолна напитка. Експерти обаче спорят коя съставка е по-полезна – захарта, която се използва в Германия, Франция и Мексико или глюкозо-фруктозния сироп от царевица, който се използва в България, САЩ и Испания. Трета категория потребители ли са американците? Цените на алтернативните съставки са еднакви. Производителят просто е избрал да насърчи местното производство.
Има неща в проучването, които будят недоумение. Първо, защо държавата преди дори да го започне, създаде сред обществото усещането, че е мамено от „неморалния“ Запад? Второ, изборът на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти беше базиран на препоръки от държави, които от години търсят примери да докажат тезата за двойни стандарти, което изкривява резултатите. Трето, изводите на държавата, че проучването показва наличие на двойни стандарти е в необяснимо за здравия разум противоречие с изнесените в същото това проучване факти. Ние можем само да си мечтаем за такива незначителни разлики между Германия и България при публичните услуги, корупцията, сивия сектор, съдебната система, законотворчеството и бизнес средата като цяло. Четвърто, липсата на прозрачност кои точно продукти са проверявани не даде възможност на производителите, при чиито продукти има разлики, да обяснят на какво се дължат те. Ако имаше повече яснота, щяхме да разберем във всеки конкретен случай причината за разликата – дали идва от различните предпочитания, или защото има политика за насърчаване на българското производство, или партидите са различни и например влияние са оказали сезонни фактори, или нещо друго. И всеки потребител щеше да има възможност да прецени дали отговора го задоволява и да избере поведението си спрямо производителя. Вместо това, държавата изненадващо реши да обвини не една компания, а целия Запад в двойни стандарти. Това е абсурдна генерализация, на която обаче се хванаха много хора, особено склонните да си обясняват света с опростени конспиративни теории.
Двоен стандарт има, но той не е при храните и за него не ни е виновна Германия. За два пъти по-ниския стандарт на живот в България спрямо средния в ЕС са виновни именно популистки действия като тази кампания, които тровят бизнес средата и отклоняват вниманието от доста по-трудните и времеемки, но смислени решения.
Не това е начинът да се насърчат българските производители. Нужна е замяна на доминиращата все още социалистическата философия на икономически протекционизъм с нова, отърсена от комплекси и популизъм, модерна визия за България, базирана на свободното предприемачество.
Беше констатирано и сериозно разминаване в цените на детски пюрета, шоколадови изделия и сирена. По-скъпо ли се продават едни и същи продукти на нашия пазар? Откъде идва разликата?
Наскоро Евростат публикува данни, които показват, че цените на храните в България са с 30% по-ниски от средните в ЕС, а в Германия и Австрия са съответно с 6.5% и 24.9% по-високи от средните в съюза. Изводът от проучването на БАБХ обаче е, че цените в България са по-високи. Аз бих се доверил на официалната статистика, на фактите и на прозрачността, а не на твърденията. Очевидно има грешка или в проучването, или в извода. Липсата на прозрачност и тук ни поставя в ситуация да гадаем откъде идва противоречието. Фокусът върху стоките с по-високи цени прикри очевидния факт, че всъщност при другата половина от проверените стоки цените тук са по-ниски. А това може да се разглежда като добра новина предвид многото фактори, които влияят в посока вдигане на цената. Първо, това е значително по-високото ДДС на храните в България. Тук е мястото да припомня, че ако държавата иска да свали цените на храните, просто трябва да изпълни исканията на българските производители за 5% ДДС върху тях. Второ, транспортните разходи. Трето, относително малкия пазар. Четвърто, различни особености на пазара, например доколко е силна конкуренцията в даден сегмент. Пето, възможно е някои продукти да са купени на промоционални цени. Шесто, всеки бизнес калкулира в цената си различни рискове, а бизнес средата в България е значително по-лоша от тази в Германия и Австрия.
Цялото интервю можете да прочетете тук.