Докато в България постоянно се лансират нови необмислени предложения за законодателни промени за регулиране на отношенията по веригата на доставки, институциите в ЕС мислят в съвсем различна посока – саморегулация. Нещо повече, те са доста притеснени от вредните за конкуренцията, потребителите и производителите опити за национални регулации в някои държави, членуващи в ЕС. Най-актуалните документи по темата са Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници и доклад на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите в Европейския парламент. Ето избрани цитати от резолюцията, към които добавям релевантни примери от българската действителност:
„Държавите членки трябва да се въздържат от дискиминиращи мерки, като например закони относно търговията и данъчното облагане, които засягат единствено някои сектори или бизнес модели и нарушават конкуренцията.“
През последните няколко години българската държава неуморно бълва дискриминиращи мерки, засягащи бизнес моделите на търговците и ограничаващи конкуренцията. Например затваряне на търговските вериги в събота и неделя, ограничаване на местата за продажба на цигари и тютюневи изделия, отделяне на щандове за български стоки, недопускане на търговските вериги до централните квартали на населените места, намеса в ценообразуването на търговските услуги, включително премахване на входните такси, таван на цените, изравнявате на цените и т.н.
„Европейският парламент изразява съжаление поради факта, че някои държави членки дискриминират чуждестранните предприятия като създават нови бариери, които затрудняват установяването им в дадена държава членка, тъй като това представлява явно нарушение на принципите на вътрешния пазар.“
В България такава бариера е например идеята всички етикети върху стоката да са на български.
„Европейският парламент призовава Комисията и държавите членки да отдадат най-висок политически приоритет на сектора на търговията на дребно като стълб на единния пазар, включително на цифровия единен пазар, и да премахнат регулаторните, административните и практическите пречки, които възпрепятстват учредяването на предприятия, тяхното развитие и приемственост и затрудняват търговците на дребно да се възползват изцяло от вътрешния пазар; счита, че законодателството относно търговията на дребно следва да се основава на доказателства, при отчитане на потребностите на сектора, и по-конкретно следва да се основава на разглеждането и разбирането на въздействието му върху малките предприятия.“
Българската държава отдава „най-висок политически приоритет на сектора на търговията на дребно“ като постоянно обвинява търговските вериги: не продавали български стоки, не били прозрачни, не плащали данък печалба, изнасяли милиарди, мачкали българските производители… А идеите на държавата за законодателни промени ще навредят най-много на малките предприятия, които са най-уязвими от сложните и постоянно променящи се регулации.
„Европейският парламент призовава държавите членки да транспонират правилата за вътрешния пазар по съгласуван и последователен начин и да приложат изцяло и точно правилата и законодателството за вътрешния пазар; подчертава факта, че изискванията за допълнителни изпитвания и регистрации, непризнаването на удостоверения и стандарти, териториалните ограничения на предлагането и други подобни мерки пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците на дребно, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), като по този начин лишават европейските граждани от пълните преимущества на единния пазар; също така призовава Комисията, с цел постигане на по-добро управление, да провежда политика на нулева толерантност по отношение на държавите членки, които не прилагат надлежно правилата на вътрешния пазар, и по целесъобразност, чрез производства за установяване на неизпълнение на задължения и ускоряване на тези процедури посредством бързо производство.“
Пример за териториално ограничение на предлагането е идеята на замеделския министър Димитър Греков държавата да определи максимално разстояние до магазина, от което могат да се доставят „свежи стоки“. Очевидно към подобни полускрити опити за дискриминация ще има „нулева толерантност“ от Брюксел.
„Европейският парламент подкрепя работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни и на Платформата на експертите относно договорните практики в отношенията между стопански субекти; счита, че Парламентът трябва спешно да разреши нерешените въпроси, свързани с неговото участие в работата на Форума; подчертава, че нелоялни търговски практики се срещат също в непродоволствената верига на доставки; във връзка с това изисква от Комисията и обединенията на стопански субекти да се стремят към конструктивен междусекторен диалог в рамките на съществуващите форуми, включително и годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно и бъдещата група на Комисията относно конкурентоспособността на търговията на дребно.“
„Европейският парламент приветства принципите на добрата практика и списъка с примери за лоялни и нелоялни практики във вертикалните търговски отношения по веригата на продоволственото предлагане, както и рамката за изпълнението и прилагането на тези принципи; приветства признаването от търговските сдружения на необходимостта от изпълнение и подчертава, че за да може един механизъм за изпълнение да доведе до практически резултат, е жизненоважно той да се зачита от всички участници във веригата на продоволственото предлагане и всички участници да се ангажират, включително организациите на земеделски производители, както и секторите на производствената промишленост и дистрибуцията на едро; призовава Комисията да преразгледа практическото въздействие на доброволната инициатива, включително прилагането на принципите на добри практики, в рамките на една година от нейното влизане в сила.“
Ето и няколко цитата от доклада на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите в Европейския парламент:
„Докладчикът не е убеден в ефективността на един чисто законодателен подход.“
„Като цяло е най-добре да не се разчита твърде много на законодателни решения.“
„Трябва да бъдат приветствани доброволните инициативи, които вече съществуват в някои държави членки и понастоящем също са в процес на разработване на равнището на ЕС чрез Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни. Те могат да осигурят основата за съвместно поемане на отговорност.“
Сдружението за модерна търговия също приветства инициативата за саморегулация. Още през 2012 г. членовете на сдружението декларираха, че застават зад 10-те принципа за добри практики, предложени от Форума на високо равнище за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни. Именно тези принципи стоят в основата на инициативата за саморегулация. Това е бъдещето и не случайно много български търговски вериги и производители вече се включиха в инициативата.