Този текст, написан по повод една вредна идея за регулиране на търговските вериги, беше публикуван във в. „Труд“ на 30 август. В него синтезирано съм представил основните аргументи на Сдружението за модерна търговия срещу идеята. Но най-важното в този текст е поставянето на конкретното предложение в контекста на голямата картина. Защото то не е изолиран случай, а част от поредица вредни идеи за регулиране на търговията и бизнеса, която съвсем не е случайна.
Фабриката за вредни идеи да затвори
Депутати предложиха да се забрани на търговските вериги да работят през уикенда. След негативна и подигравателна обществена реакция, предложението бе частично оттеглено.
Защо идеята е вредна? Най-потърпевши ще бъдат потребителите, особено най-бедните, защото цените ще се вдигнат и правото им на избор ще бъде ограничено. Българските производители също ще бъдат засегнати, тъй като малките магазини нямат достатъчна площ за стоките им. Държавният бюджет ще пострада, защото част от търговията отново ще отиде в сивия сектор, което означава по-ниски приходи от данъци. Търговските веригисъщо ще бъдат засегнати, защото поставянето им в неравноправно положение спрямо кварталните магазини при равни други условия ще свали оборота им. Младите хора, при които безработицата е най-висока, ще загубят една от възможностите да си осигурят доходи през уикенда. Всички българи ще поемат част от цената, защото такива непазарни идеи плашат инвеститорите.
Идеята обаче е само върхът на айсберга. След като България бе ударена от кризата и не успя да се справи с новите предизвикателства, изискващи смели реформи, доста политици решиха, че имат нужда от враг, върху когото да прехвърлят вината от своя провал. И започнаха кампания срещу големите търговци тип „лошите чужди вериги мачкат родните производители”. Този начин на говорене, базиран на атрактивни фрази без съдържание, измести фокуса от реалните предизвикателства към несъществуващ проблем.
Основното предизвикателство за икономиката днес е високата безработица и ниските доходи. А причината за тях не са търговските вериги, а враждебната бизнес среда: липсата на съдебна система, която да защитава собствеността и да решава справедливо споровете; бюрокрацията, която е тежко бреме за бизнеса; корупцията, която допълнително обременява фирмите и води до нелоялна конкуренция; тромавото трудово законодателство, което пречи на свободното договаряне; постоянните идеи за нови вредни и лошо аргументирани регулации, които повишават риска за предприемачите и инвеститорите; непродуктивната образователна система, която бълва неподготвени за трудовия пазар хора. Лошият бизнес климат, предизвикан от постоянното отлагане на спешни реформи удря всички, но най-тежко малките фирми, които са най-беззащитни. Това са реалните предизвикателства пред българските производители. И те имат нужда от сериозни решения, от структурни реформи, а не от популистки идеи, които задълбочават кризата.
Вече няколко години търговските вериги в България работят под постоянни заплахи за нови вредни за обществото държавни регулации, много от които са дори незаконни. Новата идея на същите депутати да бъде наложен таван на цените на търговските услуги и предложението от преди няколко седмици на земеделското министерство веригите да продават определен минимален дял български стоки противоречат на законодателството на ЕС. А искането на отделни производители веригите да премахнат някои такси и да сложат лимити на отстъпките по видове стоки е на практика покана за картел по българското и европейското законодателство.
Междувременно, при жестока конкуренция помежду си, веригите работят успешно с конкурентоспособните български производители, предоставят им ценно ноухау, помагат на най-добрите да излязат на международните пазари и ги подкрепят с кампании, подканящи потребителите да изберат българското. Рекордният износ и огромният му ръст през последните години, което спаси икономиката от много по-тежка рецесия, се дължи и на търговските вериги, които продават български стоки в магазините си в други страни.
Нови регулации в търговията, като лансираните през последните години, само ще навредят на българските производители и потребители. Дори Европейската комисия написа тази година в Зелената книга за нелоялните търговски практики, че националните опити за регулации са неуспешни и вредят, особено на малките производители. Комисията изрично подчертава, че има нелоялни практики и от страна на производители. А до края на годината тя ще се произнесе дали има нужда от регулация и каква. Много е вероятно Европейската комисия да препоръча саморегулации, каквито вече има и в България. Но във всички случаи няма логика българската държава да хаби енергия и ресурс за нови регулации в контекста на очакваното скорошно решение на въпроса на ниво ЕС.
Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия