Под заглавие „Генератор на безумни идеи“ вестник „Капитал“ изброява „десет, меко казано, странни предложения на управляващите, които е по-добре да не бъдат реализирани“. Според статията идеите са „забавно-глупави, понякога безумни, често опасни, винаги популистки, а в някои случаи и откровено лобистки“. Една от тях е определена като „Бой по чуждите и големите със закон“ с очакван резултат „Даване на свръхсила на КЗК за разправа с всеки неудобен бизнес“. Ето какво още пише в статията за тази идея:
Под претекст, че искат да защитят българските доставчици, потребители и производители на стоки от произвола на търговските вериги, управляващите предложиха куп спорни законодателни идеи. Някои от тях са комични като тази на червените депутати Захари Георгиев и Спас Панчев големите вериги хипермаркети да не работят през уикенда, за да се подпомогнат малките магазини. Най-малкото подобна забрана е неравнопоставено третиране на едни и същи пазарни субекти. А и мярката би действала в обратна на обявената от правителството посока за разкриване на работни места – служителите на големите вериги също са българи.
Икономическият министър Драгомир Стойнев излезе с друга идея – да се създаде верига, в която се продават само български стоки. Все едно, че такава не може да има и без благословията на държавата. Депутатът и бивш икономически министър в кабинета „Виденов“ Румен Гечев пък обяви, че голяма част от търговските вериги изнасят милиарди в чужбина, а са на загуба, затова „Ще накараме хипермаркетите да задържат печалбата си у нас с проверки от НАП“, описа възможностите на държавната машина Гечев.
Всички хвърлени идеи може да минат лесно в графата „просто си говорят“. Но първата чернова на законови промени, която беше пусната за съгласуване в края на миналата година, може да смути всеки с бизнес, а не само нарочените големи вериги. Причината е, че регулаторът – Комисията за защита на конкуренцията, ще има свръхправомощието да определя кои дружества имат значителна пазарна сила на всеки пазар, да изготвя списък с тях и после да влияе пряко върху дейността им – нещо като комисия по цените, но с предварителен подбор на жертвите. Странно, но тези широки права някак си са пропуснати за монополите, които са значително по-силните и по-страшните за конкурентната среда. Затова пък ще се наместват на по-малките.
Друга част от предложените промени са откровена административна намеса в свободата на пазара – забрана за „силните“ предприятия да дават различни условия на партньорите си. С други думи, фиксиране на цени, уж забранено точно от закона за конкуренцията.