„Капитал“ публикува текст на адв. Петьо Славов, бивш зам.-председател на КЗК, за предлаганите промени в Закона за защита на конкуренцията със заглавие „Популистките фантазии на „закона за търговските вериги“ и подзаглавие „Вместо да засили, проектозаконът ще ликвидира напълно конкуренцията между търговските вериги“. Ето избрани части от текста.
Внимателният прочит на законопроекта обаче по-скоро поражда въпроси, отколкото да дава отговори на съществуващите проблеми с неравноправни клаузи в договорите между търговските вериги и техни доставчици. Подчертавам „техни“, а не „техните“ доставчици, защото има и такива, които нямат проблеми с веригите, а точно обратното – веригите са зависими от тях. Нещо повече – освен въпроси проектозакона поставя и проблеми. Например:
1. Търговските вериги и техните доставчици не са конкуренти, а контрагенти. Това показва защо техните отношения, ако изобщо трябва да се регулират, то това не бива да се прави в ЗЗК, а в отделен закон или в отделна глава в търговския закон. А защо не и по пътя на саморегулацията?!
2. Освен това основната функция на КЗК е да охранява свободната конкуренция между стопанските субекти, докато законът ѝ възлага нещо несвойствено – да регулира отношения между големите търговци на дребно и доставчиците им. При това на практика КЗК ще ги уеднаквява, тъй като според законопроекта КЗК трябва да одобрява проекти на типови договори или общи условия, а предприятията ще трябва да ги публикуват на техните интернет страници. Това означава, че най-вероятно ще се стигне до положение, при което различните търговски вериги и техните доставчици ще имат едни и същи или поне сходни договори и съответно търговски условия, в резултат на което конкуренцията между веригите съвсем ще изчезне!
3. В самия законопроект липсва дори опит да се дефинират търговските вериги като негови адресати, поради което в крайна сметка изобщо не става ясно дали те ще попаднат в приложното му поле!!!
4. Освен това е чиста спекулация твърдението, че внесеният законопроект защитава родните производители, при положение че в него изобщо не присъстват думи като „български“, „национални“ или „местни“?! По нищо от законопроекта не личи, че с него се защитават българските производители. Всъщност в проектозакона липсва и понятието „производител“! Проектът брани „доставчиците“ като цяло, в това число дори и тези, които имат господстващо положение на пазара!? Фалшивият патриотизъм на вносителите също така не държи сметка и за това, че голяма част от доставчиците на търговските вериги в момента са чуждестранни фирми.
5. Проектозаконът на практика се основава на разбирането, че проблемите в отношенията вериги – доставчици ще се решат, като се дадат на КЗК неограничени права да се меси в техните взаимоотношения, включително като ѝ се даде право да приеме методика, по която да определя кое предприятие има значителна пазарна сила и съответно да налага санкции при злоупотреба с това положение. В тази връзка е резонен въпросът справи ли се досега КЗК с монополите и картелите или не.
Пълният текст можете да прочетете тук.
В послепис след текста авторът пише следното:
В заключение бих искал да декларирам частен интерес от приемането на този закон, тъй като чрез него вероятно ще се увеличат моите ангажименти като адвокат, който работи основно по преписки на КЗК. Но тъй като в проектозакона не виждам и „грам“ защита на обществения интерес, това ме мотивира да напиша настоящата статия.