На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема „Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?“. На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Представяме ви изказването на Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество:
Аз искам да погледнем към по-голямата картина. На мен ми се струва в последно време, че вместо да се опитаме да видим, къде е проблемът и да го решим, ние се опитваме да намерим виновник и да го обвиняваме без да гледаме проблема. Тоест някакси много лесно е да кажем – търговските вериги са виновни за кризата, дайте да ги мачкаме и българите изведнаж ще започнат да купуват и потреблението и производството ще се вдигнат. Но това търсене на виновник ни довежда до такъв абсурд да смятаме, че мачкайки някой, ще решим световните и нашите макроикономически проблеми. По същия начин на пазара на труда има безработни, те постоянно се увеличават – ама дайте да посочим някой, който е лошия, който ги е създал, вместо да мислим, как да решим проблема.
Според мен трябва да се отдръпнем една крачка назад и да видим голямата картина. Няма да се реши проблемът с потреблението и с производството, докато не създадем условия за инвестиции, за икономически растеж, за стабилна перспектива за по-дългосрочен период. За съжаление, с този закон правим точно обратното. И това не е единственият, това е един от много такива закони, които влошават средата за бизнес, влошават усещането на инвеститорите, които трябва да мислят дългосрочно. Но как да мислят дългосрочно, като всеки ден ти се променя средата.
Затова аз бих призовал да не си измисляме враг и да се борим с него, а да формулираме проблемите и да започнем да ги решаваме. Налага се ЕК всяка година да ни пише препоръки, както и вчера. Те са едни и същи от години наред – и за пазара на труда, и за образованието, и за инвестиционния климат и т.н. И ние не ги решаваме, а в същото време се опитваме да продадем на обществото, че има едни лоши хора, които ни спират – ние сме тука най-добрите, най-умните, обаче някакви ни млатят с бухалките и затова не вървим напред.
А иначе, по-конкретно, ако се спрем на този закон, реално мотиви няма в закона. Но това, което се чуваше беше, че 95% от стоките са чужди. Оказа се, че е сгрешено с много десетки проценти. Другото беше, как дошли веригите и вносът се увеличил и нищо българско не се купува. А всъщност като погледнеш данните, то обратното е станало – те веригите растат във времената на криза, когато вносът спада. Разбира се, те не са виновни за спада на вноса, просто няма потребление заради кризата. Третото беше за това, че не плащали ДДС, което се оказа изсмукано от пръстите. Веригите повече плащат ДДС, отколкото останалите играчи в системата. Тоест понеже няма реални аргументи, започваме да си измисляме допълващи неща, които звучат популистки, но не издържат и най-повърхностна проверка, да не говорим за детайлен анализ.
И накрая, ако мога да попитам – колко пъти сме виждали КЗК да пребори някой монопол или да реши някой проблем, за да й хвърлим и този проблем? Защото, наистина, практически погледнато, ако КЗК беше разбила някой монопол и беше направила нещо, което да й даде легитимност, да кажем – ето ви един проблем, вземете го и го решете. Аз не съм видял такъв случай. Всички монополи всъщност се влошават.
И ако говорим за регулиране – колко пъти сме видели добър резултат от регулация, особено такава, която не е придружена с анализ на въздействието? Анализът на въздействието не е нещо европейско, което те ни карат да правим. Ако не го направим, след това плащаме. Нямаше анализ на въздействието в енергетиката преди няколко години, натрупаха се дълговете, натрупаха се дефицитите, сега някой ще трябва да ги плати. Ето това е разликата между това да имаш анализ на въздействието преди да приемеш регулацията, за да знаеш, колко ще струва и кой ще го плати и другият вариант, да нямаш анализ на въздействието, да изчакаш да се натрупат загубите и дълговете и след това да се чудиш кой да го плати и всички да бягат и никой да не иска да има никакви отношения с енергийна компания, понеже не е ясно, дали няма да се окаже лош длъжник и да фалира.
В този случай нека анализът да е първо, нека ако има проблем, първо да видим проблема, а не да си създаваме измислени врагове. И проблемът не е тук. Проблемът е в липсата на условия за икономически растеж, в липсата на условия за създаване на работни места. И тези проблеми трябва да адресираме, за да може всички останали – и потребители, и търговци, и производители – да усетят едно вдигащо се ниво.