 |
| Малка част от българските продукти, изнасяни в чужбина |
Български производители – партньори на търговските вериги изнасят свои продукти в над 45 страни в целия свят. Това стана ясно по време на първия Информационен ден на Сдружението за модерна търговия /СМТ/, посветен на конкурентоспособните български производители. Темата на събитието беше „Как български продукти завладяват света?”. То събра на една маса представители на големите търговски вериги, на фирми-производители на стоки от различни сектори като земеделие, консервна промишленост, производство на битова химия, на хлебни изделия и други. Присъстваха и представители на браншови организации от хранителния сектор. Те се обединиха около мнението, че за да успее един роден производител да пробие на международния пазар е необходимо да бъде конкурентоспособен; да бъде създаден силен продукт, който да не отстъпва по качества на утвърдени конкуренти; добър маркетинг и партньорство, основано на спазване на поетите ангажименти и лоялност.
 |
| Николай Петров, Йордан Матеев, Милена Драгийска, Христо Петров |
Изпълнителният директор на „Билла България” Николай Петров заяви, че в България има много добри производители. Те реализират своята продукция както на родния пазар, така и в чужбина. У нас над 50% от оборота на компаниите в Сдружението за модерна търговия се формира от български продукти, а при някои вериги това са 75% от оборота. Освен това, между 70 и 90% от плащанията на големите търговски вериги са към български фирми.
Търговските вериги подпомагат конкурентоспособните български производители да стъпят и на чужди пазари. „Бих искал един ден глобусът да е карта на пазара на българските производители”, заяви Николай Петров.
Какви български продукти завладяха света?
По време на Информационния ден на СМТ бяха представени български продукти, които успешно се реализират на чужди пазари. Сред тях бяха макаронени изделия, зеленчуци, вина, битова химия, консерви, кроасани, халва, ядки, брускети и др.
 |
| Илия Арбов от „Фикосота“ – вляво |
На най-много пазари в света – 45, се продават хранителни продукти, произведени от „Фикосота”. Според регионалния мениджър на компанията за България и Румъния Илия Арбов: „За да бъде една българска компания конкурентна на чужди пазари са необходими решителност и смелост”. Тя трябва да създаде силни марки, да разработи свой уникален бизнес модел, стъпвайки на чуждия опит, но без да го копира, да инвестира в маркетинг и да развива непрекъснато своите продукти. Той добави още: „Колкото повече български компании се осмелят да излязат навън, толкова повече ще се повиши конкурентоспособността, което е добре за икономиката”.
На първия информационен ден на СМТ бяха представени и биозеленчуци, които се изнасят в държави като: Германия, Холандия, Чехия, Румъния и Скандинавските страни. Елена Герганова, търговски директор на фирмата-производител „Гимел” заяви, че компанията е най-големият производител на биокраставици в Европа, а общият обем на износа е над 8 000 тона биозеленчуци годишно. Най-голям дял в експорта на „Гимел” заема пазарът в Германия, като там се реализират 75-80% от продукцията. Основният клиент е концернът REWE, който присъства в България чрез веригите „Билла” и „Пени”.
По отношение на реализацията на земеделска продукция търговският директор на „Кауфланд България” Христо Петров заяви, че компанията е сключила договори за изкупуване на над 6 милиона тона картофи през настоящата година от български производители. Той добави още: „За 9 години сме помогнали на над 20 български фирми да излязат на пазарите на Румъния, Чехия и Хърватия. В партньорство с „Кауфланд” български производители изнасят основно вина, плодове и зеленчуци, захарни изделия, макарони и хлебни изделия”.
Компанията си партнира с производител на захарни изделия „Хеттрик”, който произвежда за магазините ѝ в северната ни съседка различни типове халва. Това партньорство датира от 2008 г. и продължава да се развива и до днес, като износът за Румъния съставлява около 24% от производството на „Хеттрик”. Освен това веригата е възложила на друга българска компания, „Пен д’Ор”, производството на кроасани под собствената ѝ марка за всички източноевропейски пазари, на които работи.
Партньорството с търговските вериги помага и на други производители на хранителни стоки да стъпят на чужди пазари. Например „Билла” възлага производството на кроасани за собствената си марка „Clever” на българска компания и изнася продукцията ѝ в Румъния и Хърватия. В същите държави се изнасят и кетчуп и консерви, а отново за румънските магазини на веригата в България се произвежда олио.
Друга голяма търговска верига, „Лидл”, също е подпомогнала над 25 български компании да стъпят на чужди пазари. Според изпълнителния директор Милена Драгийска – Денчева: „Постоянно се говори, че българският производител е едва ли не мъртъв. Това е незаслужено и подценява усилията на успешните български производители”.
Една от, компаниите, които реализират своята продукция на чужди пазари в партньорство с „Лидл” е производителят на битова химия „Випера химикал”. Според управителя на компанията Герасим Михайлов партньорството с търговските вериги подпомага ръста на бизнеса на компанията. Той заяви: „Работим с „Лидл” откакто са на българския пазар, като произвеждаме основно техни марки. Започнахме с един продукт, а сега са близо 20. Изнасяме свои продукти и за „Лидл” – Румъния, а в момента водим разговори и с „Лидл” – Гърция. От работата с веригите се научава много. Наистина, ноу-хау струва пари, а ние го получаваме безплатно”.
В дискусията се включи и председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България Мариана Кукушева. Според нея: „Търговските вериги са булевардът, по който българският бизнес може да стъпи на външни пазари. Нашите взаимоотношения претърпяха развитие и голяма част от нелоялните практики, за които се говореше в последните години вече не се прилагат. Дори вече има верига, която работи с нето-нето цени със своите доставчици. Бичът, който стопира стопанската инициатива в България е сивата икономика, а търговските вериги работят „на светло”.
Саморегулация по цялата верига на доставки
На въпрос за предлаганите от депутати на БСП промени в Закона за защита на конкуренцията Мариана Кукушева заяви: „Новата формулировка на чл. 20 от проектопромените в ЗЗК дава възможност на държавата за по-малко от 24 часа да унищожава всяко работещо българско предприятие”, което е далече от първоначалните мотиви за иницииране на промени в ЗЗК.
В тази връзка изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев добави, че членовете на сдружението категорично подкрепят саморегулацията по отношение на неприлагането на нелоялни търговски практики по цялата верига на доставки. Той припомни, че този подход се подкрепя от европейските институции, големи бизнес организации в Европа и се препоръчва от институции като Световната банка. СМТ работи активно с другите браншови сдружения и големите бизнес организации за създаване на процедура, която да стимулира спазването на добрите бизнес практики.”